Алдомировско блато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Защитена местност
„Алдомировско блато“
природна забележителност в България
Aldomirovsko blato.JPG
Алдомировско блато и местността „Мека црев"
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 129.4 хектара
Създаден 9 май 1989
Защитена местност
„Алдомировско блато“
в Общомедия

Алдомировското блато е блато в България с карстов характер. Блатото е защитена местност с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения“, фигуриращ под ID ZM083.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Блатото се намира в най-западната част на Софийската котловина, на около 5 km северозападно от град Сливница и на около 1 km северно от жп. гара Алдомировци, близо до международния път Е80, до южното подножие на планинския рид Три уши. Площта му е 129,40 хектара.

В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. В непосредствена близост е разположен военен полигон „Сливница“.

Алдомировско блато, есента на 2008 г.

Блатото в близкото минало бе предпочитан обект за любителите на риболова от района и София, поради изключителните екземпляри щука, бял амур и шаран които имаше. Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг от 1982 година.

В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: бойник, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, патица, крещалец, малка чайка, крайбрежен бекас, малка бяла чапла, рядко се среща орел змияр и други.

Малък воден бик (Ixobrychus minutus). Снимката е направена в Алдомировско блато през 2011 година.

Проблеми с пресъхване и възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

Има променлив режим и неправилни очертания. През пролетта нараства по площ, а през лятото и есента почти пресъхва. Блатото е пресъхвало на два пъти напълно 1991 и 2012.

През 2014 година експерти от Община Сливница, Сдружение за Дива Природа „БАЛКАНИ“ и БТ „Инженеринг“ ЕООД откриха, че водата в Алдомировското блато се оттича в понор (дупка, губилище). Дупката е затворена с глина и бетон, и от есента на същата година блатото отново започна да се възстановява[1].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]