Алдрованда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жлезиста алдрованда
AldrovandaVesiculosaHabit.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Росянкови (Droseraceae)
род:Алдрованда (Aldrovanda)
вид:Жлезиста алдрованда (A. vesiculosa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Разпространение
Aldrovanda distribution.svg
Жлезиста алдрованда в Общомедия
[ редактиране ]

Алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) е вид растение от семейство Droseraceae. Видът е застрашен от изчезване.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името Aldrovanda е дадено в чест на италианския учен Улисе Алдрованди, vesiculosa – заради мехурестите листа на растението.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Алдровандата е плаващо, многогодишно водно растение без корен. Стъблото е тънко, просто, голо или симподиално разклонено с дължина между 2 и 30 cm. Листата са дребни, събрани по 5-6 в прешлени, с тясна клиновидна основа и 5-6 дяла, като 4-5 от тях са дълги и четинковидни. Средният е закръглен, висящ на средната си жилка и съставени от две половинки, при дразнене се затварят бързо и улавят малки водни организми, които растението смила и използва за допълнително хранене. Паренхимната тъкан на листата и стъблата е с големи въздушни пространства. Венчелистчетата са с дължина 4-5 mm и широчина 2,5 mm. Те са целокрайни, обратно яйцевидни със зеленикаво-бял цвят. Тичинките са с шиловидни тичинкови дръжки и сърцевидни прашници. Яйчникът е горен и едногнезден. Кутийките са кръгли, като на върха са петделни. Семената са с дължина до 1,5 mm и широчина до 1 mm. Те са черни, гладки, на върха заострени. Цъфти рядко, през юли и август.[3] Размножава се чрез семена.[4]

Алдровандата освен чрез фотосинтеза, се изхранва допълнително и чрез улов на дребни водни организми, включително ракообразни и насекоми, които смила.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Австралия (Западна Австралия, Куинсланд, Нови Южен Уелс и Северна територия), Ботсвана, България, Гърция, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Украйна, Унгария и Южна Африка (Лимпопо и Мпумаланга).[2]

В България се среща в езерото Сребърна и в Драгоманското блато. На Драгоманското блато видът изчезва при пресушаването му през 1960-те години. Видът е реинтродуциран с растения от делтата на река Дунав от Сдружение за дивата природа „Балкани“.[3]

Регионално е изчезнал в Австрия, Бангладеш, Беларус, Бурунди, Гана, Германия, Замбия, Източен Тимор, Индия (Западна Бенгалия и Манипур), Италия, Казахстан, Камерун, Китай (Вътрешна Монголия и Хъйлундзян), Малави, Мозамбик, Руанда, Северна Корея, Словакия, Судан, Танзания, Того, Турция, Уганда, Узбекистан, Франция, Хърватия, Чад, Черна гора, Чехия, Южна Корея и Япония (Хоншу).[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aldrovanda vesiculosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в Cross, A. 2012. Aldrovanda vesiculosa. In: IUCN 2012. IUCN Red List. Version 2012.2. Посетен на 17 октомври 2012.
  3. а б в г Алдрованда. // bgflora.net. Посетен на 22 септември 2015. (на български)
  4. Алдрованда. // Червена книга на България. Посетен на 22 септември 2015. (на български)