Александер Мичерлих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александер Мичерлих
Alexander Harbord Mitscherlich
германски психолог
Надгробна плоча на Александер Мичерлих
Надгробна плоча на Александер Мичерлих

Роден
Починал
27 юни 1982 г. (73 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Образование Хайделбергски университет
Учил при Виктор фон Вайцзекер
Работил в Хайделбергски университет
Институт „Зигмунд Фройд“
Гьоте университет

Уебсайт Страница в IMDb
Александер Мичерлих в Общомедия

Александер Харборд Мичерлих (на немски: Alexander Harbord Mitscherlich) е германски психолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 септември 1908 година в Мюнхен, Германия, в семейството на химика Харборд Мичерлих и Клара Мичерлих (по баща Хайгенмоозер), както и внук на химика Александър Мичерлих.

Мичерлих израства в богато семейство и първоначално следва история, история на изкуството и философия в Мюнхенския университет. Прекъсва следването си заради спорове по неговата дисертация, тъй като неговият научен ръководител Паул Йоахимзен, евреин по народност, умира през 1932 г. и антисемитският му последовател Карл Александер фон Мюлер се противи да признае работите, създадени при Йоахимзен. Ернст Юнгер мотивира Мичерлих да замине за Берлин, където да се присъедини към национал-революционното движение на Ернст Никиш. След това Мичерлих работи като книжар в Берлин и разпространява текстове с революционно съдържание и списанието „Въстание: списание за национал-революционна политика“. Така той попада под полезрението на SA и през 1933 г. за кратко е задържан от властите.

През 1935 г. Мичерлих емигрира в Швейцария, където започва да следва медицина. През 1937 е принуден да замине за Нюрнберг и е държан там в плен на Гестапо за 8 месеца. След освобождаването си той остава в Германия и продължава следването по медицина. През 1939 полага държавни изпити и получава научна степен от Хайделбергския университет (1941) под ръководството на Виктор фон Вайцзекер, след което работи в неговата болница като невролог.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1947 година е издател на списание Psyche (Психика), а 1949 основава отделението по психосоматика в Хайделбергския университет. От 1960 до 1976 г. Мичерлих ръководи основания от него Институт „Зигмунд Фройд“ във Франкфурт на Майн, а от 1973 до 1976 работи като професор в Гьоте университет Франкфурт на Майн.[1]

Мичерлих е съосновател и дълго време член на създадената през 1961 г. гражданска организация Хуманистичен съюз.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първия си брак той сключва с доцентката по психосоматика Мелита Мичерлих. След това се жени за Джорджия Уейдеман и накрая за Маргарете Мичерлих. Общо той има седем деца, сред които са Томас Мичерлих и Моника Зайферт.

Умира на 27 юни 1982 година във Франкфурт на 73-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969 – награда за мир на немските книготърговци
  • 1973 – културно-просветна почетна награда на град Мюнхен

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Неговият гроб във Франкфурт
  • zus. m. Alfred Weber, Freier Sozialismus; Lambert Schneider 1946 (Zitat: „Wir selbst sind Sozialisten, aber Sozialisten, die die Freiheit vor allem auch im Sozialismus und durch den Sozialismus wollen.“)
  • zus. m. Fred Mielke, Das Diktat der Menschenverachtung. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Quellen; Lambert Schneider, Heidelberg 1947
  • zus. m. Fred Mielke, Wissenschaft ohne Menschlichkeit: Medizinische und Eugenische Irrwege unter Diktatur, Bürokratie und Krieg, Lambert Schneider, Heidelberg 1949.
  • zus. m. Fred Mielke, Medizin ohne Menschlichkeit; Neuauflage des obigen Werkes Wissenschaft ohne Menschlichkeit als Taschenbuch, Frankfurt 1960 ISBN 3596220033 (kommentierte Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses)
  • Auf dem Weg zur vaterlosen Gesellschaft. Ideen zur Sozialpsychologie; 1963
  • Die Unwirtlichkeit unserer Städte. Thesen zur Stadt der Zukunft; 160 Seiten. 1965, 1967 – 4,A. ASIN B0000BSOGP (Kritik an der Zerstörung gewachsener Strukturen in der Stadtentwicklung der Nachkriegszeit)
  • Krankheit als Konflikt; 1966 (Studien zur psychosomatischen Medizin, Edition Suhrkamp)
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Unfähigkeit zu trauern. Grundlagen kollektiven Verhaltens; 1967; 2004 – 18. A. ISBN 3492201687
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Idee des Friedens und die menschliche Aggressivität; 1969
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Eine deutsche Art zu lieben; 1970
  • Massenpsychologie ohne Ressentiment – Sozialpsychologische Betrachtungen; 1972
  • Toleranz – Überprüfung eines Begriffs; 1974
  • Der Kampf um die Erinnerung; 1975 (Auseinandersetzung mit der Psychoanalyse seit Freud)
  • Das Ich und die Vielen. Parteinahme eines Psychoanalytikers; 1978
  • Ein Leben für die Psychoanalyse; 1980 (Autobiografie)
  • Gesammmelte Schriften 1 – 10. Suhrkamp, F/M, 1983. ISBN 3518576461

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Uni-Frankfurt – Archive zuletzt abgerufen am 25.01.09

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.