Александер Паул Лудвиг Константин фон Вюртемберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александер Паул Лудвиг Константин фон Вюртемберг
принц на Вюртемберг
Александер фон Вюртемберг, 1853 г.
Александер фон Вюртемберг, 1853 г.

Роден
Починал
4 юли 1885 година (80 г.)
Coat of Arms of the Kingdom of Württemberg 1817-1921.svg
Семейство
РодДом Вюртемберг
БащаЛудвиг фон Вюртемберг
МайкаХенриета фон Насау-Вайлбург
Братя/сестриПаулина фон Вюртемберг
Мария Доротея Вюртембергска
Елизабет Александрина фон Вюртемберг
Амалия фон Вюртемберг
ДецаФранц фон Тек
Александер Паул Лудвиг Константин фон Вюртемберг в Общомедия

Александер Паул Лудвиг Константин фон Вюртемберг (на немски: Alexander Paul Ludwig Constantine von Württemberg; * 9 септември 1804, Санкт Петербург, Руска империя; † 4 юли 1885, Туфер, Щирия, днес в Словения) от династията Вюртемберги, е принц на Вюртемберг и основател на линията на херцозите на Тек. Дядо е на Мери Тек, съпругата на крал Джордж V.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата му Клаудина Рéдей фон Кис-Рéде (1812 – 1841)

Той е най-малкото дете на принц Лудвиг фон Вюртемберг (1756–1817) и втората му съпруга принцеса Хенриета фон Насау-Вайлбург (1780–1857), дъщеря на княз Карл Кристиан фон Насау-Вайлбург и съпругата му Каролина Оранска-Насау-Диц. Сестра му Паулина Тереза Луиза (1800 – 1873) е омъжена на 15 април 1820 г. за първия им братовчед крал Вилхелм I фон Вюртемберг (1781 – 1864).

Александер влиза много млад във вюртембергската войска. През 1830 г. отива на австрийска служба, където през 1833 г. става полковник.

На 2 май 1835 г. във Виена Александев се жени (морганатичен брак) за контеса Клаудина Редеи фон Киш-Реде фон Кис-Реде (* 21 септември 1812, Унгария, † 1 октомври 1841, Петау, Словения), дъщеря на граф Ладислас Рéдей фон Кис-Рéде (* 9 септември 1775, † 22 ноември 1835) и баронеса Агнес фон Инцзеди де Наги-Варад (* ок. 1788, † ок. 1856). След женитбата тя е направена на 16 май 1835 г. на графиня фон Хоенщайн. След шест години Клаудина Редеи умира на 29 години по време на кавалерийско упражнение на съпруга ѝ от смачкване от коне в Птуй, Словения.

През 1848 г. Александер командва една кавалерийска дивизия. През 1850 г. императорът го прави командващ на 11. хусарски полк, който той води до смъртта си. През 1859 г. участва в италианския походи през 1860 г. се пенсионира като генерал от кавалерията.

Както всички вюртембергски принцове, Александер получава на 14 години големия кръст на ордена на Вюртембергската корона.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Александер и Клаудина Редеи имат три деца:[1][2]

  • Клаодина Хенриета Мария Агнес (* 11 февруари 1836, † 18 ноември 1894 в Грац), контеса фон Хоенщайн, на 16 септември 1871 г. става принцеса фон Тек, неомъжена
  • Франц Паул Карл Лудвиг Александер (* 27 август 1837, † 21 януари 1900), граф фон Хоенщайн, направен на принц фон Тек на 1 декември 1863 г. и на херцог на Тек на 16 септември 1871 г., женен на 12 юни 1866 г. в Лондон за принцеса Мария Аделаида Кембриджка фон Хановер (* 27 ноември 1833, † 27 октомври 1897), баща на Мери Тек, съпругата на великобританския крал Джордж V
  • Амелия Жозефина Хенриета Агнес Сузана (* 12 ноември 1838, † 20 юли 1893), контеса фон Хоенщайн на 16 септември 1871 г., омъжена на 24 октомври 1863 г. във Виена за граф Паул фон Хюгел (* 13 април 1835, † 13 април 1897)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Württemberg, Alexander Paul Ludwig Herzog. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 58. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1889, S. 246 f. (Digitalisat).
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4.
  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 1038.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 228. Hereinafter cited as The Book of Kings.
  • Wolfgang Kress: Mary Victoria. In: Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart / Berlin / Köln 1997, S. 354 f, ISBN 3-17-013605-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]