Александер фон дер Шуленбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александер фон дер Шуленбург
германски благородник
Роден
Починал

Награди Орден Черен орел

Александер (IV) фон дер Шуленбург (на немски: Alexander IV von der Schulenburg; * 24 септември 1662, Алтенхаузен, Саксония-Анхалт; † 30 януари 1733, Целе) от род фон дер Шуленбург от клон „Бялата линия“ е от 1713 г. фрайхер, генерал-лейтенант в Брауншвайг-Люнебург и губернатор на Целе. Той също е собственик на част от рицарското имение Алтенхаузен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Алтенхаузен, ок. 1860

Той е вторият син на фрайхер Александер III фон дер Шуленбург (1616 – 1683) и първата му съпруга Аделхайд Агнес фон Алвенслебен (1636 – 1668), дъщеря на Гебхард XXIV фон Алвенслебен (1591 – 1667) и Берта София фон Залдерн († 1670). Баща му се жени втори път на 4 юни 1671 г. за Анна София фон Бисмарк (1645 – 1709). Брат е на граф Матиас Гебхард фон дер Шуленбург (1660 – 1708) и граф Даниел Лудолф фон дер Шуленбург (1667 – 1741).

След следването си Александер става доброволец в армията и участва от 1683 до 1688 г. в Турските войни. След това той отива на служба в Брауншвайг-Люнебург и се бие от 1688 до 1697 г. срещу французите.

През 1690 г. той е полковник на конен-регимент и през 1693 г. е пленен от французите. През Испанската наследствена война от 1704 г. Александер е генерал-майор във войската на Джон Чърчил, Херцог Марлборо. През 1705 г. той отива с херцога във Фландрия. На 11 юли 1708 г. е генерал-лейтенант в свитата на курпринца на Хановер (по-късно: Джордж II), където се отличава. През 1708 г. като командир може да плени множество стотици французи. На 4 декември 1713 г. е издигнат на имперски фрайхер и получава от пруския крал Орден Черен орел.

Александер (IV) фон дер Шуленбург умира на 70 години на 30 януари 1733 г. в Целе. След смъртта му задълженията са толкова големи, че неговият наследствен дял в Алтенхаузен, Шеферхоф, трябва да се продаде на брат му Даниел Лудолф.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Александер (IV) фон дер Шуленбург се жени на 13 февруари 1690 г. за София Шарлота Анна фон Мелвиле (* 28 януари 1670; † август 1724), дъщеря на генерал-майор Андреас фон Мелвиле (1624 – 1706) и Нимфе де Ла Шевалерие (* 1640). Те имат децата:[1][2]

  • Ернст Август (* 3 септември 1692; † 20 август 1743), женен за Хенриета фон Белинг († 1743)
  • Георг Лудвиг (* 4 ноември 1693; † 17 юни 1710)
  • Нимфе Ермгард (* 10 май 1696; † 27 април 1758, Грабов), омъжена на 9 януари 1727 г. за майор Левин Кристоф фон Плато (* 18 април 1697, Грабов; † 17 март 1741, Люнебург)
  • Александер (* 12 март 1697; † 3 април 1728)
  • Фридрих Вилхелм II (* 18 октомври 1699; † 1 март 1764), женен 1742 г. за Катарина Кристина фон Клинцковстрьом (* 1725; † 21 февруари 1801), генералска дъщеря
  • Георг Ернст (* 31 октомври 1704, Хановер; † 31 януари 1765, Кала, Бремен), фрайхер, женен на 10 август 1736 г. за Доротея фон дер Шуленбург (* 18 август 1704; † 26 януари 1767, Щаде), дъщеря на чичо му Даниел Лудолф фон дер Шуленбург (1667 – 1741) и Йохана Сузана фон Дизкау (1674/1679 – 1736)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gothaisches Genealogisches Taschenbuch der Adeligen Häuser 1902, S. 763.
  • Johann Friedrich Danneil: Das Geschlecht der von der Schulenburg, Band 2, S. 559 f. (Digitalisat)
  • Dietrich Werner Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg. 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Hempel, Wolfsburg 1984, ISBN 3-87327-000-5.
  • Ahnentafel Ernst von der Schulenburg 1832 – 1905 2000, Hoffmann, Ernst. 36

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alexander IV. Freiherr v.d.Schulenburg, ww-person.com
  2. Alexander Freiherr von der Schulenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]