Александра Пападопулу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александра Пападопулу
Αλεξάνδρα Παπαδοπούλου
гръцки учителка и писателка
Родена
Починала
Цариград, Османска империя

Алекса̀ндра Пападопу̀лу (на гръцки: Αλεξάνδρα Παπαδοπούλου) e гръцка просветна деятелка и писателка от края на XIX - началото на XX век,[1] първата гръцка прозаичка,[2] представителка на така нареченото „Поколение от 1880 година“, когато е разцветът на прозата в гръцката литература.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1867 година в Цариград, Османската империя, в семейството на военния лекар в османската войска Василиос Пападопулос и Елени Фалиери. Има брат Йоанис (Цанис) Пападопулос, който става професор по средновековна литература в Солунския университет.[3] Александра Пападопулу завършва Цариградското девическо училище „Палада“. В 1889 година получава диплома за учителка[3] и преподава в Силиврия и Василевуса.[1] Учителства и в родния си град.[3]

След това в 1905 година[3] е поканена от Стефан Нукас да стане учителка и да организира създаденото от него гръцко девическо училище в Солун. Пападопулу поема ръководството на училището и развива широка учителска дейност в Солун, като също така спомага за изпращането на много гръцки учителки в различни села в Македония.[1]

Освен с работата си в образоването, Пападопулу е известна писателка и една от първите феминистки за времето си. Пише кратки разкази и романи, сред които са „Перипетиите на даскалъка“ (Περιπέτειαι μιας διδασκαλίσσης, 1891) и „В манастира“ (Στο Μοναστήρι),[1] преиздадени в 2005 година от атинското издателство „Патаки“.[4][5] Пападопулу е първата писателка, чиято работа е призната и от нейните съвременници. Основни характеристики в творбите ѝ са фините наблюдения на авторката, психологическото проникване и ироничият подход.[4] Пападопулу пише под много псевдоними, за да скрие пола си, тъй като се сблъсква с подигравки и преследване в консервативните кръгове затова, че е жена и е писателка. Псевдонимите, под които пише са Сатаниски (Σατανίσκη), Санко Пансас (Σάνκο Πάνσας), Византис (Βυζαντίς), Воспорис (Βοσπορίς), Анатолитиса (Ανατολίτισσα), Тракопула (Θρακοπούλα).[2]

Сътрудничи с много вестници и списания в Цариград и Атина.[3]

Умира на 8 март 1906 година в болница в Цариград, докато се лекува от рак на стомаха.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните творби на Александра Пападопулу са:[6]

Самостоятелни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • «Δεσμίς διηγημάτων», сборник разкази (1889)
  • «Διηγήματα. Μέρος Α’», сборник разкази (1891)
  • «Ημερολόγιον της δεσποινίδος Λεσβίου», роман (1894)
  • «Η θεία Ευτυχία», роман
    • Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα. Η θεία Ευτυχία. Βιβλιοπωλείον της Εστίας, 1988. ISBN 960-05-0015-0.
  • «Κόρη ευπειθής και άλλα διηγήματα»
    • Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα. Κόρη ευπειθής και άλλα διηγήματα. Νεφέλη, 1993. ISBN 960-211-148-8.
  • «Στο Μοναστήρι»
  • «Περιπέτειες μιας διδασκαλίσσης» (1891)
    • Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα. Περιπέτειαι μιας διδασκαλίσσης. Στο Μοναστήρι. Εκδόσεις Πατάκη, 2005. ISBN 960-16-1392-7.
  • «Διηγήματα», сборник разкази
    • Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα. Διηγήματα. 24 γράμματα, 2017. ISBN 978-618-5302-31-3.

В сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • «Ελληνικά διηγήματα», Εκδόσεις Πατάκη (2004)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Άγρας, Τέλλος. «Παπαδοπούλου Αλεξάνδρα». Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια 19. Αθήνα, Πυρσός, 1932;
  • Ζήρας, Αλέξης. «Αλεξάνδρα Παπαδοπούλου». Η παλαιότερη πεζογραφία μας· Από τις αρχές της ως τον πρώτο παγκόσμιο πόλεμο Στ’ (1880-1900), σ. 392-415. Αθήνα, Σοκόλης, 1997;
  • Παπακώστας, Γιάννης. «Η ζωή και το έργο της Αλεξάνδρας Παπαδοπούλου». Αθήνα, Ε.Λ.Ι.Α., 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 66. (на гръцки)
  2. а б Διηγήματα. // BiblioNet. Посетен на 19 май 2019 г.
  3. а б в г д е ж Αλεξάνδρα Παπαδοπούλου. // «Σαν Σήμερα.gr». Посетен на 19 май 2019 г.
  4. а б Περιπέτειαι μιας διδασκαλίσσης. Στο μοναστήρι. // BiblioNet. Посетен на 19 май 2019 г.
  5. Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα. Περιπέτειαι μιας διδασκαλίσσης. Στο μοναστήρι. Εκδόσεις Πατάκη, 2005. ISBN 960-16-1392-7.
  6. Παπαδοπούλου, Αλεξάνδρα, 1867-1906. // BiblioNet. Посетен на 19 май 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония