Александрина Игнатова
Александрина Георгиева Игнатова | |
българска сценографка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Национална художествена академия |
Работила | сценограф |
Псевдоним | Саша |
Александрина Георгиева Игнатова е театрален сценограф, работила в редица театри в цялата страна.
Родена е в Плевен през 1949 г. Завършва средно музикално училище „Панайот Пипков“ в Плевен, специалност „Виолончело“ (1964 – 1968). През 1976 г. се дипломира в столичната Национална художествена академия, специалност „Сценография“ при професор Асен Стойчев.[1]
На сцената[2]
[редактиране | редактиране на кода]В работата си в областта на сценичното изкуство освен като проектант и оформител на сценичната подредба нерядко е и автор на облика на костюмите, с които са облечени актьорите. Има реализирани над 200 сценографски проекта.
- 1975 г. – Киноцентър „Бояна“ – днес „Ню Бояна Филм Студиос“ – „Пет плюс едно“ и „Песента на щурците“, режисьор Мая Вапцарова.
- 1977 г. – Студио за телевизионни филми „Екран“ на БНТ – „Момчетата от златния лъв“, режисьор Любен Морчев.
- 1977 – 1979 г. работи в Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“ – Силистра
- 1979 – 1981 г. работи в Драматичен театър Ловеч
- 1981 – 1982 г. работи в Драматичен театър Разград – сега Театрално-музикален център
- 1983 – 1986 г. работи в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
- От 1986 г. работи в Драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол
Александрина Игнатова осъществява и гастроли в Драматичен театър „Крум Кюлявков“ – Кюстедил, Драматично-куклен театър Враца, Театър за драма, опера и балет – Бургас, Драматичен театър „Драгомир Асенов“ – Монтана, Младежки театър – София и Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Сценографски проекти
[редактиране | редактиране на кода]Сценограф-постановчик[3] | ||
---|---|---|
Заглавие | Автор | Театър |
Доходно място | Александър Островски | Враца |
Железният светилник | Димитър Талев | Силистра |
Фантазиите на Фарятиев | Алла Соколова | Силистра |
Живият труп | Лев Толстой | Силистра |
Три дни по-късно | Кольо Дончев и Стефан Кожухаров | Силистра |
Книга на царете | Маргарит Минков | Плевен |
В полите на Витоша | Пейо Яворов | Ямбол |
Великденско вино | Константин Илиев | Ямбол |
Службогонци | Иван Вазов | Ямбол |
Крадецът на праскови | Емилиян Станев | Ямбол |
Пинокио | Карло Колоди | Ямбол |
Лизелоте и месец май | Жолт Пожгаи | Ямбол |
Развратникът | Ерик-Еманюел Шмит | Ямбол |
Дванайсетте стола | Иля Илф и Евгений Петров | Ямбол |
Лисичета | Лилиан Хелман | Ямбол |
Режисьори, с които е работила[2]
[редактиране | редактиране на кода]- В Силистра 1976 – 1979
Димитър Игнатов, Светлана Атанасова, Стефан Стайчев и Реджеп Садъков
- В Ловеч и Враца 1979 – 1981
Христо Кръчмаров, Николай Поляков и Димитър Гочев
- В Разград 1981 – 1982
Професор Анастас Михайлов, Професор Димитрина Гюрова, Николай Савов и Цветан Велев
- В Плевен 1983 – 1986
Илия Атанасов, Христо Минчев, Минчо Събев, Росина Данченко, и Димо Дешев
- В Ямбол 1986 – 2021
Владимир Николов, Иван Кондов, Дияна Радева, Руси Карабалиев, Вълчо Янев[4]и Андрей Калудов[5]
- В Бургас 1985 – 2018
Любомир Дековски, Бойко Илиев, Богдан Петканин, Пламен Панев, Сашо Беровски, Атанас Жеков, Борислав Чакринов, Велко Кънев и Владимир Петков
Автор на импресии
[редактиране | редактиране на кода]В изложбите си Александина включва и творби, изработени предимно с акварелна техника и събрани в няколко цикъла: „Клоуни“, „Клоуни и музи“, „Изгубени в карнавала“, както и поредица от импресии, свързани с пленерите „Кабиле“ в едноименното село.[2] В Общинска художествена галерия в Плевен „Саша – акварел, колаж, сценография“ – 2007 г.[6]
Нейни творби има в частни колекции в Италия, Франция, САЩ, Германия и Норвегия.[7]
Участия в изложби[8]
[редактиране | редактиране на кода]Съвместни изложби
[редактиране | редактиране на кода]- „Сценография“, София – 1978 – 2001 г.
- Пражко Квадриенале, Чехия – 1975, 1979, 1983, 1987 г.
- Изложби „Сценография“ – Берлин, Германия
- Биенале – Нови Сад, 1984 г.
- Симпозиум „Сценография“ – Токио, Япония, 1984 г.
- Общи изложби в Плевен, Ямбол, София, Пловдив, Бургас, Торино, Италия
Самостоятелни изложби
[редактиране | редактиране на кода]- „Сценография“ – Разград
- „Сценография“ – Плевен
- „Сценография“ – Ямбол
- Акварел – галерия „Стената“ – София
- Акварел – галерия „Аросита“ – София
- Акварел „Клоуни“ – галерия „Викинг“ – София – 2005 г.
- Акварел „Клоуни и музи“ – галерия „Викинг“ – София – 2006 г.
- „Фрагменти от карнавал“ – галерия „Викинг“ – София
- „Изгубени в карнавала“ – галерия „Антракт“ – София
- Акварел – Музей на изкуствата – Одрин, Турция
- Акварел – Измир, Турция, Международен куклен фестивал
- Юбилейна изложба в София – галерия-книжарница „София прес“ – 2 – 20 декември 2019 г.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]- Награда за пиеса с младежка тематика – Пловдив, 1977 г. – „Фантазиите на Фарятиев“ („Хей, чуваш ли, обичам те“) от Ала Соколова – Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“[9]
- III награда 1978 г. за сценография на „Три дни по-късно“[10]
- Награда за цялостно творчество – Национален преглед на българската драма и театър, Силистра за пиесата „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г.[1]
- Награда за цялостно творчество – Плевен, 1985 г.[1]
- Златна значка на Съюза на артистите – 1987 г.[1]
- Златна значка на Съюза на артистите – 1988 г.[10]
- Голяма награда за изкуство и култура на името на Жорж Папазов – 2014[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Artsofia.bg. Сценографски проекти на Александрина Игнатова в изложбата „Приключения и срещи в паралелни светове“ Посетен на 24 август 2021
- ↑ а б в Bulgarkamagazine.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова – от 2-ри до 20-ти декември 2019 г., Посетен на 24 август 2021 г.
- ↑ Александрина Игнатова // dt-nevenakokanova.org. Посетен на 16 декември 2022.
- ↑ Radio999bg.com. Какъв ще бъде седмичния календар на Община Ямбол тази седмица. Посетен на 6 януари 2022
- ↑ Espressonews.bg. Комедията „Службогонци“ гостува в Своге. Посетен на 6 януари 2022
- ↑ Kulturni-novini.info. Изложба на сценографката Александрина Игнатова. Посетен на 20 февруари 2022
- ↑ Dariknews.bg. Изложба на Александрина Игнатова в Сливен. Посетен на 24 август 2021
- ↑ Delnik.net. Юбилейна изложба на Александрина Игнатова в София. Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine. Посетен на 24 август 2021
- ↑ Sbhart.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова. Посетен на 6 януари 2021
- ↑ а б Theatre.art.bg. Александрина Игнатова. Theatre.art.bg. Посетен на 25 октомври 2021
- ↑ Напусна ни Александрина Игнатова (1949 – 2024) // sbh.bg, 16 април 2024. Посетен на 25 септември 2024.