Александрово (област Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За останалите български села с това име вижте Александрово.

Александрово
Общи данни
Население 71 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23.943 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 9829
Тел. код 05353
МПС код Н
ЕКАТТЕ 00330
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ)

Александрово е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Александрово се намира в планински район. Наблизо има язовир и възможности за прокарване на екопътеки и за почивки сред природата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Черкез кьой, което означава „Черкезкото село“. То е изцяло заселено с черкези, които бягат от Русия след края на Кримската война(1856 г.). Приети са от правителството на Османската империя и с политическа цел са заселени сред компактни маси от българско население. В съседните български села Веселиново и Риш и днес се разказват истории за жестокостите, на които е било подложено българското население от страна на черкезите. Убийствата и грабежите са само малка част от насилието и зверствата извършвани от тях.

След Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. жителите му черкези се изселват в Турция под страх от предстоящо възмездие и към 1880 г. селото е пусто. Заселено изцяло от българи, то е преименувано на Александрово през 1882 г. в чест на цар Александър II Николаевич, освободител на България от османска власт.

Според легендата, първият български заселник на село Александрово е бъчвар на име Начо, преселил се от търговищкото село Звезда заради многото дървесина в този район. Преди това преселилите се родове, преди това се преселват в село Звезда от балканджийските села в района на Велико Търново и Горна Оряховица. Т.е. произходът на първите заселили се българи в село Александрово можем да дирим в балканските села в района на Велико Търново и Горна Оряховица. По-късно в селото се заселват и българи от други краища, включително бежанци от Одринска Тракия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 579
1946 670
1956 543
1965 363
1975 233
1985 149
1992 136
2001 111
2011 75

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 75 100.00
Българи 68 90.66
Турци 6 8.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 1 1.33

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Над селото се намират останки от стар манастир. В последните години селото се е ориентирало към селския туризъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България