Александрово (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За останалите български села с това име вижте Александрово.

Александрово
Общи данни
Население 68 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11.093 km²
Надм. височина 79 m
Пощ. код 8211
Тел. код 05933
МПС код А
ЕКАТТЕ 00271
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)

Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено върху терен с равнинен релеф и слаб наклон на север, където покрай него тече река Ахелой.

Надморската височина при църквата Света Троица е около 79 м.

На около 2,5 км северно се намира язовир Поро̀й, построен на Хаджийска река.

На северозапад покрай Александрово минава пътят БургасВарна през град Каблешково.

Населението на селото към 31 декември 1946 г. е 364 души,[1] към 2 декември 1975 г. – 203 души,[2] към 31 декември 2017 г. – 108 души.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Кара̀ кая̀ (в превод от турски език „черната скала“). Преименувано е на Александрово[б 1] от сливенския епископ Антим през 1880 г.

Селото е в България от 1885 г.[4][б 2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 в селото е изграден православен храм „Света Троица“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
  2. След Съединението

Източници[редактиране | редактиране на кода]