Александрово (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За останалите български села с това име вижте Александрово.

Александрово
Общи данни
Население122 души[1] (15 декември 2023 г.)
11,1 души/km²
Землище11.093 km²
Надм. височина79 m
Пощ. код8211
Тел. код05933
МПС кодА
ЕКАТТЕ00271
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ; 2011)

Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено върху терен с равнинен релеф и слаб наклон на север, където покрай него тече река Ахелой. Намира се на 18 km от общинския център Поморие и на 27 km от областния център Бургас.

Надморската височина при църквата Света Троица е около 79 м.

На около 2,5 км северно се намира язовир Поро̀й, построен на Хаджийска река.

На северозапад покрай Александрово минава пътят БургасВарна през град Каблешково.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Кара̀ кая̀ (в превод от турски език „черната скала“). Преименувано е на Александрово[б 1] от сливенския епископ Антим през 1880 г.

Селото е в България от 1885 г.[2][б 2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото към 31 декември 1946 г. е 364 души,[3] към 2 декември 1975 г. – 203 души,[4] към 31 декември 2017 г. – 108 души.[5]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 102
Българи 95
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 4

Религия[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. в селото е изграден православен храм „Света Троица“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
  2. След Съединението

Източници[редактиране | редактиране на кода]