Александрово (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За останалите български села с това име вижте Александрово.

Александрово
Общи данни
Население 68 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11.093 km²
Надм. височина 79 m
Пощ. код 8211
Тел. код 05933
МПС код А
ЕКАТТЕ 00271
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)

Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено върху терен с равнинен релеф и слаб наклон на север, където покрай него тече река Ахелой.

Надморската височина при църквата Света Троица е около 79 м.

На около 2,5 км северно се намира язовир Поро̀й, построен на Хаджийска река .

На северозапад покрай Александрово минава пътят БургасВарна през град Каблешково.

Населението на селото към 31 декември 1946 г. е 364 души,[1] към 2 декември 1975 г. – 203 души,[2] към 31 декември 2017 г. – 108 души.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Кара̀ кая̀ (в превод от турски език „черната скала“). Преименувано е на Александрово[б 1] от сливенския епископ Антим през 1880 г.

Селото е в България от 1885 г.[4][б 2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 в селото е изграден православен храм „Света Троица“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с исконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
  2. След Съединението

Източници[редактиране | редактиране на кода]