Александрово (област Ловеч)

За останалите български села с това име вижте Александрово.

---

Александрово
Александрово 43.263076, 24.94029 Александрово
Общи данни
Население	989 души (31 декември 2025 г.) 23,7 души/km²
Землище	41,69 km²
Надм. височина	94 m
Пощ. код	5560
Тел. код	06942
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	00299
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023)
Кметство    – кмет	Радослав Ганчев

Алексàндрово е село в Северна България, община Ловеч, област Ловеч.

География

Село Александрово се намира на около 23 km североизточно от областния и общински център град Ловеч и 29 km западно от град Павликени. Разположено е в Дунавската равнина, върху равен терен северозападно край левия бряг на река Осъм. На юг и югоизток от селото и реката, в северната част на Средния Предбалкан, е Деветашкото плато.

Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 94 m. Климатът е умерено-континентален. Почвите са наносни, делувиални, сиви горски, обикновени и оподзолени черноземи.

През Александрово минава третокласният републикански път III-301, водещ на югозапад към град Ловеч, а на североизток през градовете Летница и Левски до село Козар Белене и връзка с първокласния републикански път I-3. Общински път от Александрово на изток води през село Чавдарци до село Крушуна с известните Крушунски водопади.

В селото има спирка на железопътната линия Свищов – Левски – Троян.

Землището на село Александрово граничи със землищата на: селата Катерица и Борислав и град Летница (граничен участък около 0,47 km) на север; село Чавдарци на изток; село Кърпачево на югоизток (граничен участък около 0,85 km); село Деветаки на юг и югозапад; селата Дойренци и Дренов на запад.

На северозапад от селото се намира язовир Александрово.

Население

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	1548	100
Българи	828	53,49
Турци	447	28,87
Цигани	12	0,78
Други	22	1,42
Не се самоопределят	28	1,81
Не отговорили	211	13,63

Числеността на населението на село Александрово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 3287 1946 3483 1956 3086 1965 3077 1975 2988 1985 2638 1992 2515 2001 2298 2011 1548 2021 1314

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Кара Хасан, попада в Княжество България. Преименувано е на Александрово (в чест на руския император Александър II) през 1882 г. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Кара Хасан в община Кара Хасан, околия Горна Оряховица, окръг Търново и има население 1135 души.

Селото се споменава за пръв път през 1693 г. под името Кара Хасан.

Училище – килийно, има в едната от двете стаи на построената от жителите през 1872 г. на площада в българската махала на селото едноетажна сграда с две широки стаи, втората от които служи за извършване на църковни ритуали. В това килийно училище се обучават ученици от различни възрасти – от I до IV отделение (клас). С нарастването на българското население се появява нуждата от ново училище и през 1891 г. в центъра на селото е построена сграда с 4 класни стаи, една учителска стая и стая за кмета на селото. По-късно това е сградата на (бившето вече) начално училище „Народни будители“. През учебната 1910 – 1911 г. се открива прогимназия в селото, която се помещава в дюкяна на Димо Тотев от село Бойновци, Габровско. От този момент в Александрово съществуват две училища – начално и прогимназия. През учебната 1912 – 1913 г. прогимназията е затворена поради обявяването на Балканската война. На 11.05.1914 г. – празника на светите братя Кирил и Методий (по стар стил), се полага основният камък на нова училищна сграда за прогимназията, която впоследствие става основна сграда на средното общообразователно училище (СОУ) „Св. Св. Кирил и Методий“. Окончателно новото училище отваря врати през учебната 1919 – 1920 г. с четири начални и три прогимназиални класа. След бомбардировките над София през 1944 г. в училището е евакуирано рентгеновото отделение на Александровска болница. Прогимназиалните класове са настанени в старото общинско здание, а началните – в начално училище „Народни будители“.

След Балканската война демобилизирани войници взривяват джамията с минарето, а на нейно място се построява двуетажен общински дом, в който се настанява допълнителното Земеделско училище. В турската махала през 1926 г. е построена нова сграда с три стаи – две по-големи и една малка. Едната голяма стая служи за джамия, а другата – за турско начално училище, което действа до 1961 г., когато е закрито.

От учебната 1990 – 1991 г. училището в Александрово – след строителни и организационни промени, е преобразувано в Средно общообразователно училище (СОУ) „Св. Св. Кирил и Методий“.

Църквата „Свети великомъченик Димитър“ в Александрово е завършена като строеж през ноември 1883 г. Осветена е от Ловешкия митрополит Милетий на 8 ноември 1885 г. През 1939 г. църквата е изографисана от Борис Данков – учител по рисуване в Ловешката гимназия. През същата година е извършен ремонт на сградата.

Читалище под името „Съединение“ е основано в селото през 1896 г. по инициатива на местните учители, свещеника и любознателни селяни. Средствата за издръжка на читалището се осигуряват от приходи от театралната му дейност, събиране на членски внос и разиграване на лотарии. През 1918 г. читалището е преименувано на „Отец Паисий“. Първоначално то се помещава в сградата на училището, където е издигната и първата сцена. През 1928 г. е построена читалищна сграда. Салонът се открива с пиесата „Анга“, а завесите и кулисите са нарисувани от художника Асен Попов. През 1942 – 1943 г. към читалището се създава младежка кооперативна група, която организира забави, изнася доклади и други. По-късно към читалището работят театрален колектив, певческа група и танцов състав. През 1960 г. към него се сформира Детска музикална школа по акордеон. През 1961 г. певческият самодеен състав прераства в ансамбъл за народни песни и танци. През 1973 г. се сформира хор. През 1979 г. се организира експедиция за събиране на етнографски материали и вещи за изграждане на музейна сбирка, която се открива през 1985 г.

Потребителната кооперация „Селски труд“ в село Александрово е създадена през 1919 г. Предшествана е от основаната през 1906 г. и действаща в селото кредитна кооперация „Съгласие“. От 1922 г. в Александрово съществува Популярна банка. Поради Световната икономическа криза и последвалите трудни времена потребителната кооперация и банката се обединяват през 1932 г., а през 1936 г. към тях се влива кредитната кооперация „Съгласие“. Потребителната кооперация осъществява кредитиране на членовете си, стимулиране на спестовността и доставяне на стоки от първа необходимост. След 1944 г. продължава да действа като Кредитна кооперация „Съгласие“; през 1948 г. е преименувана на всестранна кооперация, а през 1953 г. – на Селска потребителна кооперация. От 1958 г. е Потребителна кооперация „Съгласие“ – село Александрово. Дейността на кооперацията се развива в областта на търговията с потребителски стоки, изкупуване и преработка на селскостопанска продукция, хлебопроизводство и други. Преустановява дейността си през 1971 г. През февруари 1972 г. е създадена Районна потребителна кооперация (РПК) – село Александрово, която включва и кооперациите в селата Чавдарци, Дренов, Деветаки и Владиня. През 1988 г. тя се преименува на Потребителна кооперация (ПК) „Осъм“ – село Александрово, като в състава ѝ остават кооперациите в селата Александрово, Чавдарци, Дренов и Владиня. През 1992 г. от кооперацията се отделя и поделението в село Дренов, а от 31 март 1994 г. – и това в село Владиня.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Братство“ в Александрово има началото си като Производителна земеделска кооперация „Братство“, създадена през април 1941 г. от няколко земеделски стопани от селото заедно с директора на земеделското училище Иван Душков. Предмет на дейност на кооперацията е отглеждането на свине – майки и доставка на сортови житни семена и овощен материал. През 1947 г. кооперацията се преобразува в ТКЗС „Братство“. Основни отрасли на стопанската дейност са животновъдство и растениевъдство. През декември 1958 г. ТКЗС в селата Александрово, Деветаки, Дренов и Чавдарци се обединяват в Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Път към комунизма“ – село Александрово. След редица промени в организацията на селскостопанската дейност, от 1990 г. се възстановява ТКЗС – село Александрово, от 1992 г. до 1995 г. то е в ликвидация и функционира ликвидационен съвет, чиято дейност е преустановена от май 1995 г.

Обществени институции

Село Александрово към 2026 г. е център на кметство Александрово.

В село Александрово към 2026 г. има:

• читалище „Паисий-1896“;
• действащо общинско основно училище „Свети свети Кирил и Методий“;
• православна църква „Свети великомъченик Димитър“;
• пощенска станция;
• клуб на пенсионера и инвалида.

Културни и природни забележителности

• Паметник на загиналите войници за обединението на България.
• Водната пещера
• Малката и Голямата горска
• Бяла река
• Дом на марбъл тима „Мариета Клуб“ Александрово

Галерия

• 
  Главната улица на с. Александрово – част от пътя Ловеч-Левски
• 
  Паметник на войни загинали във войните за национално обединение
• 
  Паметник на загинали партизани и ятаци от Партизански отряд „Христо Кърпачев“
• 
  Жп гарата

Други

В селото има доставчици на кабелна телевизия и интернет.

В околностите на селото има много забележителности. Някои от тях са: водна пещера 2, кале(укрепление)от времето на римляните, землянка и още много други на които човек може да се наслади само ако посети това красиво Българско село и околностите му. На 10 км от Александрово се намира село Крушуна което е обявено за резерват и неговата красота също е пословична.

Външни препратки

• Радио и телевизия в Александрово Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
• Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-026-2.jpg. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.
• SELO.bg. Село Александрово, Общ. Ловеч, Обл. Ловеч.