Александрос Коризис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александрос Коризис
Министър-председател на Гърция
Мандат29 януари 1941 – 18 април 1941
МонархГеоргиос II
ПредшественикЙоанис Метаксас
НаследникЕмануил Цудерос
Георгиос Чолакоглу
Лична информация
Роден
1885 г.
Починал
18 април 1941 г. (56 г.)
Атина, Кралство Гърция
РелигияИзточно православие
СъпругаЕлисавет Цицарау
Полит. партия
Професияюрист
Подпис
Александрос Коризис в Общомедия
Издигането на знамето със свастиката над Атинския акропол на 20 април 1941 г., Великден и рожден ден на Адолф Хитлер.

Александрос Коризис (на гръцки: Αλέξανδρος Κορυζής) е гръцки политик, министър-председател на Гърция за 80 дни в началото на 1941 г. и след смъртта на диктатора Йоанис Метаксас – до безусловната капитулация на страната пред силите на Оста. Завършва живота си със самоубийство, виждайки безизходицата на Гърция и нежеланието на жителите и военните ѝ да се противопоставят на Вермахта и установяващия се нов ред на Балканите, в Европа и света.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Александрос Коризис има завидна биография и произход. И по бащина и по майчина линия произхожда от семейства на потомствени политици. Майка му е племенница на Александрос Кумундурос, 9 пъти премиер на Гърция. Александрос Коризис завършва юридическия факултет на Атинския университет, след което започва работа в Националната банка на Гърция. Участва в Балканските войни и Първата световна война като офицер от артилерията. След края на войната е гръцки губернатор на Смирна.

От 12 май 1928 г. е заместник-гуверньор на Националната банка на Гърция. [1]

Министър на здравеопазването по време на диктатурата на Метаксас. От 9 август 1939 г., т.е. непосредствено преди избухването на Втората световна война, е начело на Националната банка на Гърция.

След смъртта на Йоанис Метаксас с указ на краля е назначен за министър-председател в бушуващата Итало-гръцка война по това време. Гръцката армия е в Албания по това време. Като премиер съчетава и ресорите външни работи, образование и война. Отличава се като верен роялист и продължител на политическата линия на диктатора Метаксас.[2]

На 6 април 1941 г. Германия обявява война на Югославия и Гърция с цел да наложи контрол над Балканите и да помогне на съюзника си Италия и британските войски на нейна територия по това време. Коризис на британския призив да продължи съпротивата срещу силите на Оста поставя три условия:

  1. Премахване на международния финансово-икономически контрол над страната, съществуващ още от времето на първата гръцко-турска война (1897);
  2. Решаване на т.нар. кипърски въпрос в полза на Гърция;
  3. Присъединяване на Додеканезите към Гърция.[3]

Англия в лицето на Антъни Идън приема само третото.[4] В Гърция по това време е разположен съюзнически британски военен корпус (състоящ се от 40 000 австралийци и новозенландци), дислоциран на укрепената полоса между река Бистрица и Олимп, с цел да брани Тесалия.[5] На германския призив да изгони от суверенна Гърция британския военен корпус, Коризис отговаря отрицателно по примера на своя премиер Метаксас от онзи ден Охи, в който той е член на гръцкото правителство като министър на здравеопазването. [6]

Вермахтът започва настъпление на гръцка територия през Вардарска Македония и от общо 22 гръцки дивизии, 20 са заплашени от обкръжение. Четири от тях са на българската граница зад отбранителната линия „Метаксас“.

На 18 април 1941 г. в Атина е обявено военно положение на съвместно заседание на правителството с висшия генералитет и главния щаб на гръцката армия. Заседанието е председателствано от Коризис. Междувременно той разбира, че гръцкият държавен глава крал Георгиос II се евакуира със семейството на британски военнотранспортен самолет за Крит. Гръцкият генералитет е на мнение, че съпротивата е безсмислена и е въпрос на дни, ако не и на часове, бронетанковият авангард на Третия Райх да се появи пред Акропола. Кралят напуска страната. Управлението се разпада.

На вечерта на 18 април 1941 г. Коризис се прострелва с два изстрела в сърдечната област. Вторият се оказва фатален.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, τομ. 5, Εκδοτική Αθηνών, 1986
  2. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.542, ISBN 960-248-794-1
  3. Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
  4. Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
  5. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.543, ISBN 960-248-794-1
  6. Ρίχτερ Χ., 1936 – 1946, Δυο Επαναστάσεις και δυο Αντεπαναστάσεις στην Ελλάδα, τομ. Ι σελ. 121, εκδ „Εξάντας“, Αθήνα 1975
  7. 100+1 χρόνια, Ελλάδα, Από τον 20 ό στον 21 ο αιώνα, Ά τόμος, σελ.261

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Йоанис Метаксас Министър-председател на Гърция (29 януари 1941 – 18 април 1941) de facto Георгиос Чолакоглу