Александрос Коризис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александрос Коризис
Министър-председател на Република Гърция
Мандат
29 януари 1941 – 18 април 1941
Президент Георгиос II
Предшественик Йоанис Метаксас
Наследник Емануил Цудерос/Георгиос Чолакоглу

Роден
Починал
Атина, Кралство Гърция
Съпруга Елисавет Цицарау
Професия юрист
Александрос Коризис в Общомедия
Издигането на знамето със свастиката над Атинския акропол на 20 април 1941 г., Великден и рожден ден на Адолф Хитлер.

Александрос Коризис (на гръцки: Αλέξανδρος Κορυζής) е гръцки политик, министър-председател на Гърция за 80 дни в началото на 1941 г. и след смъртта на диктатора Йоанис Метаксас – до безусловната капитулация на страната пред силите на Оста. Завършва живота си със самоубийство, виждайки безизходицата на Гърция и нежеланието на жителите и военните ѝ да се противопоставят на Вермахта и установяващия се нов ред на Балканите, в Европа и света.

Официалните гръцки власти посочват като причина за смъртта на Коризис – инфаркт. Самоубийството на гръцкият премиер е последвано от това на гръцката детска писателка Пинелопи Делта и е част от т.нар. гръцка трагедия през XX век, завършила с гражданска война в Гърция.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Александрос Коризис има завидна биография и произход. И по бащина и по майчина линия произхожда от семейства на потомствени политици. Майка му е племенница на Александрос Кумундурос, 9 пъти премиер на Гърция в периода от преди т.нар. Българска схизма до след освобождението на България.

Александрос Коризис завършва юридическия факултет на Атинския университет, след което започва работа в Националната банка на Гърция. Участва в балканските войни и ПСВ като офицер от артилерията. След края на ПСВ е гръцки губернатор на Смирна.

От 12 май 1928 г. е заместник-гуверньор на Националната банка на Гърция. [1]

Министър на здравеопазването по време на диктатурата на Метаксас. От 9 август 1939 г., т.е. непосредствено преди избухването на ВСВ, е начело на Националната банка на Гърция.

След смъртта на Йоанис Метаксас с указ на краля е назначен за министър-председател в бушуващата итало-гръцка война по това време. Гръцката армия е в Албания по това време. Като премиер съчетава и ресорите външни работи, образование и война. Отличава се като верен роялист и продължител на политическата линия на диктатора Метаксас. [2]

На 6 април 1941 г. Германия обявява война на Югославия и Гърция с цел да наложи контрол над Балканите и да помогне на съюзника си Италия в лицето на Мусолини – срещу Гърция и британските войски на нейна територия по това време.

Премиер на Гърция по това време е Коризис. Коризис на британския призив да продължи съпротивата срещу силите на Оста поставя три условия:

  1. Премахване на международния финансово-икономически контрол над страната, съществуващ още от времето на първата гръцко-турска война (1897);
  2. Решаване на т.нар. кипърски въпрос в полза на Гърция;
  3. Присъединяване на Додеканезите към Гърция. [3]

Англия в лицето на Антъни Идън приема само третото.[4] В Гърция по това време е разположен съюзнически британски военен корпус (състоящ се от 40 хил. австралийци и новозенландци), дислоциран на укрепената полоса между река Бистрица и Олимп, с цел да брани Тесалия.[5] На германския призив да изгони от суверенна Гърция британския военен корпус, Коризис отговаря отрицателно по примера на своя премиер Метаксас от онзи ден Охи, в който той е член на гръцкото правителство като министър на здравеопазването. [6]

Вермахтът започва настъпление на гръцка територия през Вардарска Македония и от общо 22 гръцки дивизии, 20 са заплашени от обкръжение. Четири от тях са на българската граница зад отбранителната линия „Метаксас“.

На 18 април 1941 г. в Атина е обявено военно положение на съвместно заседание на правителството с висшия генералитет и главния щаб на гръцката армия. Заседанието е председателствано от Коризис. Междувременно той разбира, че гръцкият държавен глава крал Георгиос II се евакуира със семейството на британски военнотранспортен самолет за Крит. Гръцкият генералитет е на мнение, че съпротивата е безсмислена и е въпрос на дни, ако не и на часове, бронетанковият авангард на Третия Райх да се появи пред Акропола. Кралят напуска страната. Управлението се разпада.

На вечерта на 18 април 1941 г. Коризис се прострелва с два изстрела в сърдечната област. Вторият се оказва фатален и несъвместим с живота. [7]

Денят на самоубийството на гръцкият премиер е Разпети петък, а Великден е 20 април 1941 г., т.е. рожденият ден на фюрера.

Примерът му е последван от детската писателка Пинелопи Делта. [8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, τομ. 5, Εκδοτική Αθηνών, 1986
  2. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.542, ISBN 960-248-794-1
  3. Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
  4. Ι.Κολιόπουλος, Παλινόρθωση, Δικτατορία, Πόλεμος 1935 – 1941, σελ. 245, εκδ. „Εστία“ 1985
  5. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία 1821 – 1975, σελ.543, ISBN 960-248-794-1
  6. Ρίχτερ Χ., 1936 – 1946, Δυο Επαναστάσεις και δυο Αντεπαναστάσεις στην Ελλάδα, τομ. Ι σελ. 121, εκδ „Εξάντας“, Αθήνα 1975
  7. 100+1 χρόνια, Ελλάδα, Από τον 20 ό στον 21 ο αιώνα, Ά τόμος, σελ.261
  8. Гръцката съпротива

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Йоанис Метаксас Министър-председател на Гърция ( 29 януари 1941 – 18 април 1941) de facto Георгиос Чолакоглу
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция