Направо към съдържанието

Александър Альошков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Николаевич Альошков
руски учен, геолог
Роден
Вологодска губерния, Русия
Починал
1949 г. (52 г.)

Националност Русия
Научна дейност
ОбластГеология

Александър Николаевич Альошков (Алешков) (на руски: Александр Николаевич Алëшков; 5 февруари 1896 – 4 август 1949) е руски геолог, петрограф, първооткривател на редица планински върхове и хребети в Северен, Приполярен и Полярен Урал.

Произход и ранни години (1896 – 1924)

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Альошков е роден на 5 февруари 1896 г. (по нов стил) в село Боброва Горка (61°12′ с. ш. 47°45′ и. д. / 61.2° с. ш. 47.75° и. д.), Солвичегодски уезд на Вологодска губерния (сега Вилегодски район на Архангелска област). По националност коми-зирян. Още преди революцията от 1917 г. той завършва техническо училище и става минен техник. След това завършва Ленинградския минен институт и става асистент на видния руски геолог Франц Юлиевич Левинсон-Лесинг.

Изследователска дейност (1924 – 1935)

[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция през 1924 – 1926 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 – 1926 г. участва в експедицията на Борис Городков в Полярен Урал, като извършва детайлна маршрутна топографска снимка, води геоложките изследвания и организационната дейност. Експедицията тръгва от Салехард на североизток и достигна до югоизточните части на Полярен Урал – Малък Урал (115 km, 384[ неясно? ] ;). На обратния път двамата изследват левия приток на Об – река Соб.

През 1925 г. експедицията изследва Урал между 66° и 66°30' с.ш. и изяснява, че между Малък и Полярен Урал на протежение от 115 km се простира дълбока долина. Изследва и левия приток на Об – река Войкар. Същата година участниците в експедицията установяват границата между зоната на тундрата и тайгата по източния склон на Урал и изучават закономерностите в разпределението на горната граница на гората в Полярен Урал, който дотогава се е смятал за безлесен. Чрез способите на триангулацията е картографирана територия от около 3000 km2 и са получени сведения за древните заледявания в тази част на планината.

През 1926 г. на Альошков е възложено финансовото обезпечаване на експедицията. През летния, полеви сезон на 1926 г. експедицията се разделя на два отряда, първия под ръководството на Борис Городков, а втория – под ръководството на Александър Альошков. както и в предишните две години, участниците извършват точна топографска снимка на територия над 2000 km2

Експедиции през 1927 – 1929

[редактиране | редактиране на кода]

През летата на 1927 и 1928 г. Альошков изследва Урал между 64° и 66° с.ш. През лятото на 1927 г. се изкачва по река Ляпин (151 km, от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня. На 65° с.ш. открива най-високата точка на Урал – връх Народная (1894 м). В този район той открива още 10 върха с височина между 1600 и 1800 m, в т.ч. връх Карпински (1780 m). През август достига до неизследвания западен склон на Урал на 64° с.ш. По този начин напълно изследва и картографира най-високата част на Урал. През лятото на 1929 отново извършва обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная и пръв се изкачва на самия връх.

Експедиции през 1933 – 1935 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През полевите летни сезони Альошков провежда още три, предимно геоложки експедиции в Северен Урал, където открива големи промишлени находища на пиезокварц с високо качество, използван за производството на радиочасти и други прибори.

През 1939 г. Александър Альошков се премества със семейството си в Москва, откъдето през зимата на 1942 – 1943 г. е евакуиран в Свердловск. Тук той и семейството му живеят в крайна нищета. Умира на 4 август 1949 г. на 53-годишна възраст и е погребан в близкото село Николск, недалеч от родното му място.

В негова чест е наименуван връх в Полярен Урал.

    • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 395.
    • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 76 – 77.