Александър Альошков
| Александър Николаевич Альошков | |
| руски учен, геолог | |
| Роден |
Вологодска губерния, Русия |
|---|---|
| Починал | 1949 г.
Свердловск, СССР |
| Националност | |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
Александър Николаевич Альошков (Алешков) (на руски: Александр Николаевич Алëшков; 5 февруари 1896 – 4 август 1949) е руски геолог, петрограф, първооткривател на редица планински върхове и хребети в Северен, Приполярен и Полярен Урал.
Произход и ранни години (1896 – 1924)
[редактиране | редактиране на кода]Александър Альошков е роден на 5 февруари 1896 г. (по нов стил) в село Боброва Горка (), Солвичегодски уезд на Вологодска губерния (сега Вилегодски район на Архангелска област). По националност коми-зирян. Още преди революцията от 1917 г. той завършва техническо училище и става минен техник. След това завършва Ленинградския минен институт и става асистент на видния руски геолог Франц Юлиевич Левинсон-Лесинг.
Изследователска дейност (1924 – 1935)
[редактиране | редактиране на кода]Експедиция през 1924 – 1926 г.
[редактиране | редактиране на кода]През 1924 – 1926 г. участва в експедицията на Борис Городков в Полярен Урал, като извършва детайлна маршрутна топографска снимка, води геоложките изследвания и организационната дейност. Експедицията тръгва от Салехард на североизток и достигна до югоизточните части на Полярен Урал – Малък Урал (115 km, 384[ неясно? ] ;). На обратния път двамата изследват левия приток на Об – река Соб.
През 1925 г. експедицията изследва Урал между 66° и 66°30' с.ш. и изяснява, че между Малък и Полярен Урал на протежение от 115 km се простира дълбока долина. Изследва и левия приток на Об – река Войкар. Същата година участниците в експедицията установяват границата между зоната на тундрата и тайгата по източния склон на Урал и изучават закономерностите в разпределението на горната граница на гората в Полярен Урал, който дотогава се е смятал за безлесен. Чрез способите на триангулацията е картографирана територия от около 3000 km2 и са получени сведения за древните заледявания в тази част на планината.
През 1926 г. на Альошков е възложено финансовото обезпечаване на експедицията. През летния, полеви сезон на 1926 г. експедицията се разделя на два отряда, първия под ръководството на Борис Городков, а втория – под ръководството на Александър Альошков. както и в предишните две години, участниците извършват точна топографска снимка на територия над 2000 km2
Експедиции през 1927 – 1929
[редактиране | редактиране на кода]През летата на 1927 и 1928 г. Альошков изследва Урал между 64° и 66° с.ш. През лятото на 1927 г. се изкачва по река Ляпин (151 km, от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня. На 65° с.ш. открива най-високата точка на Урал – връх Народная (1894 м). В този район той открива още 10 върха с височина между 1600 и 1800 m, в т.ч. връх Карпински (1780 m). През август достига до неизследвания западен склон на Урал на 64° с.ш. По този начин напълно изследва и картографира най-високата част на Урал. През лятото на 1929 отново извършва обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная и пръв се изкачва на самия връх.
Експедиции през 1933 – 1935 г.
[редактиране | редактиране на кода]През полевите летни сезони Альошков провежда още три, предимно геоложки експедиции в Северен Урал, където открива големи промишлени находища на пиезокварц с високо качество, използван за производството на радиочасти и други прибори.
Следващи години
[редактиране | редактиране на кода]През 1939 г. Александър Альошков се премества със семейството си в Москва, откъдето през зимата на 1942 – 1943 г. е евакуиран в Свердловск. Тук той и семейството му живеят в крайна нищета. Умира на 4 август 1949 г. на 53-годишна възраст и е погребан в близкото село Николск, недалеч от родното му място.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В негова чест е наименуван връх в Полярен Урал.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 395.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 76 – 77.