Александър Андреев (скулптор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Андреев.

Александър Андреев
български скулптор
Александър Андреев. Източник: ДА „Архиви“
Александър Андреев. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
1 февруари 1971 г. (91 г.)
Кариера в изкуството
Академия Рисувателно училище в София
Учители проф. Жеко Спиридонов
Направление скулптура
Известни творби Паметник на свободата на връх Шипка
Александър Андреев в Общомедия

Александър Андреев Берхатлиев е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Андреев е роден на 25 февруари 1879 в гр. Ловеч. Завършва скулптура в Рисувателното училище в София през 1903 г. при проф. Жеко Спиридонов. Специализира във Виена, Мюнхен и Берлин.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В огромното си по обем наследство ни е оставил превъзходни произведения. Родоначалник на социалната тема в пластичното изкуство. Известен е със скулптурите: „Селянин и работници“, „Рудничари“ (1905), „Сиви хора“ (1905), „Робство“ (1907), „Гаменче“ (1908), „Инвалид“ (1919) и др. Сред произведенията на портретната скулптурна пластика на бележити българи впечатляват негови работи като: „Иларион Макариополски“, „Хаджи Димитър“, „д-р Петър Берон“.

Значителни са постиженията му в монументално-декоративната скулптура. Заедно с Георги Киселинчев проектира паметника на Иларион Макариополски в София (1924). Съвместно с архитект Атанас Донков и скулптора Кирил Шиваров разработва и реализира проекта на Паметник на свободата на връх Шипка. Венец на работата е скулптурата на бронзов лъв, отлят от 28 части в леярната на фирма „Арсенал“ (София). Паметникът на свободата е открит на 26 август 1934 г. със слово на ловчанлията генерал Велизар Лазаров, а лентата за отриването е прерязана от Цар Борис III. Негови творби се съхраняват в държавни сбирки, както и в галерии във Виена и Берлин.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Александър Андреев реализира и значима обществена дейност. От 1915 до 1937 г. е председател на Дружество „Съвременно изкуство“. Един от инициаторите на изграждане на изложбен салон в София. Ратува за създаване на „Съюз на художниците“, намерение, което се реализира през 1932 г. Оттогава до 1940 г. е два пъти негов председател.

Присъдено му е почетното звание „заслужил художник“ (1954).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980, с. 33.
  • Регионален исторически музей – Ловеч, в-к „125 години от Освобождението на Ловеч“, бр. единствен, 2002, с. 9.