Александър Афродизийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Александър Афродизийски
древногръцки философ
Andrea briosco, aristotele e alessandro di afrodisia.JPG
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Александър Афродизийски в Общомедия
Началният параграф на трактата „За съдбата“ (Peri eimarmenes) с посвещение за императорите (autokratoras), в анонимно издание от 1658 г.

Александър Афродизийски е гръцки философ, перипатетик. Един от най-известните коментатори на Аристотел през Античността[1].

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Датата му на раждане и мястото на смъртта не са известни, но е ясно че е творил около 200 г. сл. Хр.[1] и е от Афродизия в днешна Турция[2]. Пристига в Атина в края на втори век. Ученик е на двама стоици[3] или перипатетици, философите Созиген[4] и Ерминус[5] и може би на Аристотел Митиленски[6]. В Атина той застава начело на перипатетическата школа. Коментира интензивно Аристотел, а до днес са запазени главно точно тези коментари, които включват Пише и трактати насочени срещу стоиците – „За съдбата“ и „За смесването“. Между 198 и 209 г. е назначен от император Септимий Север за преподавател по философията на Аристотел[1]. В наскоро публикуван надпис от Афродизий потвърждава, че той е начело на една от школите в Атина и дава пълното му име – Тит Аврелий Александър[2]. Неговото пълно име говори, че на дядо му или на друг прародител е дадено римско гражданство от император Антонин Пий. Надписът хвали и неговия баща, който също се казва Александър и е бил философ. Този факт прави правдоподобна тезата, че някои от работите, които формират цялостното наследство на Александър могат да се припишат на неговия баща[7].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Commentaria in Analytica priora Aristotelis, 1549
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • A. Chaniotis, 'Epigraphic evidence for the philosopher Alexander of Aphrodisias', in Bulletin of the Institute of Classical Studies, ISSN 0076-0730, v.47 (2004)
  • J.P. Lynch, Aristotle's School, Berkeley, 1972
  • R. Sharples, 'Implications of the new Alexander of Aphrodisias inscription', in Bulletin of the Institute of Classical Studies 48 (2005) pp. 47-56.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ауди 2009, с. 26.
  2. а б A. Chaniotis, 'Epigraphic evidence for the philosopher Alexander of Aphrodisias', in Bulletin of the Institute of Classical Studies, ISSN 0076-0730, v.47 (2004) pp. 79-81
  3. J.P. Lynch, Aristotle's School, Berkeley, 1972, p. 215.
  4. Виж Alexander's Comm. in Arist. Meteor., p. 143.13 Hayduck (ὁ διδάσκαλος ἡμῶν Σωσιγένης), Themistius, Paraphr. in Arist. de Anima, p. 61.23 Heinze, Ps.-Ammonius, Comm. in Arist. Anal. Pr. p. 39.24 Wallies, and Philoponus, Comm. in Arist. Anal. Pr., p. 126.20-23 Wallies.
  5. Simplicius of Cilicia, Comm. in Arist. de Caelo, p. 430.32 Heiberg, цитира Александър: Ἑρμίνου δέ...ἤκουσα, καθὰ ἦν καὶ ἐν τοῖς Ἀσπασίου φερόμενον, „Чух от Ерминус, че е бил сред студентите на Аспасий“
  6. Пиер Тиле в събраното издание от 1984 на За съдбата се обявява против идентификацията на Моро (Der Aristotelismus im I. und II. Jahrhundert n. Chr., vol. 2, 1984), че Аристотел Митиленски е бил учител на Александър, отбелязвайки че текста, който е бил взет да означава това (За съдбата, mantissa, p. 110.4 Bruns, Ἤκουσα...παρὰ Ἀριστοτέλους) може да се свърже с ученето на Александър от текстовете на Аристотел Стагирит. Виж R.W. Sharples, Classical Review, n.s., 36 (1986), p. 33. Кирил Александрийски, Against Julian 2.38, може да назовава Аристотел от Месина, но в текста редактиран от Бюргие и Евю (Sources Chrétiennes 322, 1985) пише Ἀλέξανδρος ὁ Ἀριστοτέλους μαθητὴς.
  7. R. Sharples, 'Implications of the new Alexander of Aphrodisias inscription', in Bulletin of the Institute of Classical Studies 48 (2005) pp. 47-56.