Александър Болонкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Болонкин
Роден
Починал

Националност  СССР
Образование Московски авиационен институт

Александър Александрович Болонкин (на руски: Александр Александрович Болонкин) е руски учен, инженер-конструктор и математик. Работи в съветската авиационна, космическа и ракетна индустрия. Изнася лекции в московските университети. През 1972 г. е арестуван от КГБ като дисидент. Прекарва в затвори и вътрешно заточение 15 години. През 1987 г. емигрира в САЩ като политически бежанец. Изнася лекции в американски университети и работи като изследовател в НАСА и в Националния съвет за изследвания. Член е на борда на директорите на Международната космическа агенция.[1] Президент-основател на Международната асоциация на бившите съветски политически затворници и жертви на комунистическия режим (IASPPV).

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Перм на 14 март 1933 г. Учи авиационно инженерство в Пермския авиационен колеж, където се дипломира през 1952 г. След това завършва Казанския авиационен институт с магистърска степен по авиационна техника (1958). Придобива магистърска степен по математика от Киевския университет през 1963 г., докторска степен по аерокосмическо инженерство от Московския авиационен институт през 1964 г. и хабилитирана докторска степен по кибернетика и математика от Ленинградския политехнически университет през 1971 г.

Работи в авиационната конструкторска компания „Антонов“ като старши инженер и ръководител на аеродинамичната група, участва в проектирането на самолети от Ан-8 до Ан-124. В ракетната компания „Глушко“ участва в проектирането на ракетни двигатели. Изнася лекции в Московския авиационен институт, Московския институт за авиационни технологии и Московския държавен технически университет „Бауман“.[2]

През 1972 г. е арестуван от КГБ за разпространение на нелегален дисидентски бюлетин,[3] слушане на „Гласът на Америка“ и четене и разпространение на произведения на Андрей Сахаров и Александър Солженицин. Осъден е на 4 години в трудов лагер и 2 години в изгнание в Бурятия. Малко преди да приключи присъдата му за изгнание, той получава присъда от 2 години в трудов лагер по обвинение в кражба на държавно имущество. В продължение на 15 години е измъчван, затворен и заточен в Мордовия и Сибир.[2] През 1981 г. Сахаров апелира за международна подкрепа за освобождаването му.[4] През април 1982 г. Болонкин прави телевизионно изказване,[5] което Амнести Интернешънъл приписва на заплахи от побой и изнасилване.[6]

През 1987 г., по време на ранната перестройка, той е освободен и емигрира в САЩ като политически бежанец. Там чете лекции в Технологичния институт в Ню Джърси, работи в НАСА като старши изследовател и в научните лаборатории на Американските военновъздушни сили като старши научен сътрудник на Националния изследователски съвет.[7] Впоследствие работи в Израел като главен учен в Групата за стратегически решения.[8]

Умира на 25 декември 2020 г.[9]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Към 2009 г. Болонкин притежава 17 патента. Сред неговите нововъведения в изследването на космоса са пускова космическа изстрелвачка, хиперзвукова пускова тръба,[10] кинетична антигравитационна система,[11] мултирефлекторно задвижващо устройство,[12] космически кули, електростатично слънчево платно, електрически космическо задвижващо устройство за космическа авиация и устройство за кабелна авиация.[13][2] В интервю за „Известия“ през 1998 г. той прогнозира постигането на кибернетично безсмъртие до 2020 г.,[14] а през 2011 г. е консултиран като експерт от „Инициативата 2045“.[15] Той също така развива идеята за куполните градове като защита срещу радиоактивните отпадъци (fallout),[8][16] и във физиката изследва производството на това, което той нарича „AB-Matter“ чрез фемтотехнологии.

Научни бордове и фондации[редактиране | редактиране на кода]

Болонкин е член на борда на директорите на Международната космическа агенция и председател на секцията за космически полети.[2][17]

Член е на Консултативния съвет на Фондация „Спасителна лодка“ (Lifeboat Foundation),[18] президент-основател на Международната асоциация на бившите съветски политически затворници и жертви на комунистическия режим (IASPPV) и съосновател и съпредседател-председател на ARA, организация за граждански и човешки права на руско-американците.[2][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ISA 32 Years Of History 1986 – 2019. // ISA.
  2. а б в г д Morgulis, Mikhail. Alexander Bolonkin. // russianamericanbusiness.org. 01/21/2009.
  3. Dissident gets five years in Siberia. // The Glasgow Herald. August 16, 1978. с. 2.
  4. Foreign Briefs. // Nashua Telegraph. May 5, 1981. с. 6.
  5. Imprisoned Soviet Activist Renounces Dissident Views. // Toledo Blade. April 8, 1982. с. 13.
  6. Soviet dissident said to recant. // The Ukrainian Weekly. March 13, 1983. с. 2.
  7. а б Dr. Alexander Bolonkin. // Great Immigrants. Carnegie Corporation of New York. Посетен на February 8, 2015. Архив на оригинала от 2015-02-08 в Wayback Machine.
  8. а б Lev, David. Space-Age Domes Could Protect Cities from Missiles – and Fallout. // Israel Today. March 24, 2011.
  9. Умер Александр Болонкин. // bessmertnybarak.ru.
  10. Bolonkin, Alexander. Hypersonic Gas-Rocket Launcher of High Capacity. // Journal of the British Interplanetary Society 57. 2004. с. 162 – 172.
  11. Bolonkin, Alexander. Kinetic Anti-Gravitator. // Conference: 41st AIAA/ASME/SAE/ASEE Joint Propulsion Conference & Exhibit. DOI:10.2514/6.2005-4504.
  12. Bolonkin, Alexander. Light Multi-Reflex Engine. // Journal of the British Interplanetary Society 57 (9). September 2004. DOI:10.1016/B978-008044731-5/50053-6. с. 353 – 359.
  13. Bolonkin, Alexander. Air Cable Transport System. // Journal of Aircraft 40 (2). 22 May 2012. DOI:10.2514/2.3118.
  14. Dubrovsky, D. I.. Cybernetic immortality. Fantasy or scientific problem?. //
  15. Experts: Professor Aleksandr A. Bolonkin. E-beings: From a Sick Head to an Artificial Body. // 2045 Initiative.
  16. Neumann, Shmuel. Technology from Israel can make Tokyo safe from fallout in 3 weeks: Making Cities Impervious to Nuclear Fallout. // Israel Behind the News.
  17. Active International Space Agency Programs. // Посетен на 2018-10-29. Архив на оригинала от 2014-01-29 в Wayback Machine.
  18. Advisory Board: Alexander Bolonkin. // The Lifeboat Foundation. Посетен на February 8, 2015.

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexander Bolonkin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.