Александър Бородин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Порфириевич
Бородин
Borodin.jpg
Портрет на Бородин от 1865
Информация
Роден 12 ноември 1833
Flag of Russia.svgСанкт Петербург,
Руска империя
Починал 27 февруари 1887
Flag of Russia.svgСанкт Петербург,
Руска империя
Стил руски романтизъм
Активни години 1882-1934
Свързани изпълнители "Могъщата петорка";
Влияния от: Милий Балакирев,
негов преподавател
Александър Порфириевич
Бородин
в Общомедия

Александър Порфириевич Бородин е руски композитор и химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Той пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че неговата цел е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Той не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.

Написал е 3 симфонии, от които втората е известната "Богатирска" и една симфонична картина "Из степите на Средна Азия". През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните "Половецки танци". "Княз Игор" прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.

Биография[редактиране | edit source]

Бородин е роден е на 12 ноември 1833 година в Петербург като извънбрачно дете на грузинския княз Лука Гедеванишвили и 25 годишната Евдокия (Авдотя) Константиновна Антонова, но е записан като син на неговия крепостен Порфирий Йонович Бородин и жена му Татяна Григориевна[1]. От малък проявява многостранни интереси. Особен интерес проявява към естествените науки - химия, литература и музика. Също така свири на виолончело, пиано и флейта. Чете изключително много. От 1850 до 1856 година учи в медицинско-хирургическата академия. По време на обучението си той не прекъсва музикалните си занимания. През 1858 получава научна степен доктор по медицина в тази академия. Особено значение за научното и музикалното му израстване има 3-годишното му пребиваване в чужбина - Хайделберг и Пиза. Годината на завръщане в родината му носи успех не само като учен, но и като композитор.

Бородин е един от най-бележитите композитори на руската класика. Бил е член на Балакиревият кръжок, по-известен като Могъщата петорка. Независимо от това, че е учен-химик, той намира време да твори редом с Мусогорски и Римски-Корсаков, които оформят нова епоха в руската класика. Произведенията му не са много - около 20, включително и песни. Творчеството му се измерва не по количество, а по качество.

Умира на 27 февруари 1887г в Петербург. Погребан е в Тихвинското гробище.


Кариера на химик[редактиране | edit source]

Сред основателите на Руското химическо общество; прав, петият отляво-надясно /почти по средата/, 1868.

В своята професия Бородин се радва на голямо уважение, по-специално се отбелязва за работата му върху алдехиди. [2] Между 1859 и 1862 Бородин кара постдокторат в Хайделберг. Тогава работи в лабораторията на Емил Ерленмайер върку бензенови производни. Също така работи известно време в Пиза върху органични халогени. Един експеримент, публикуван през 1862 г., описва първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид. [3] Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер публикувана през 1939 г. е наричана в Съветския съюз Бородиновата реакция . През 1862 той се завръща в Медицинско-хирургическата академия, като поема професорско място в Химическия факултет, където той работи върху самокондензация на малки алдехиди. Той публикува статии през 1864 и 1869, и в тази област той се оказва конкурент на Кекуле. На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция [4][5], съвместно с Адолф Вурц [6][7][8].

През 1872 г. той докладва на Руското химическо общество за откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохоло-подобни свойства, и той отбеляза прилики със съединения вече обсъждани в публикациите на Вурц от същата година. Той публикува последната си цяла статия през 1875 върху реакции на амиди и съответните методи за идентифициране на карбамид в животинска урина. Негов наследник във Факултета по химия в Медицинско-хирургическата академия е неговият зет и колега химик, Дианин.

Музикални прояви[редактиране | edit source]

Бюстът на Бородин на паметника му в Тихвинското гробище.

Бородин е естествено надарен музикант с познания като инструменталист на виолончело, пиано и флейта. Той се занимава с музикалното си образование успоредно със следването си по химия. През 1858 година става член на Балакиревия кръжок. С първата си симфония става световноизвестен като композитор. Създава превъзходни песни като "Море", "Фалшивата нота", "Спящата княгиня". През 1869 г. започва работа над две симфонии. Първата се казва "Завършена", а втората наречена сполучливо от Стасов "Богатирска". През същата 1869 година започва работа и над операта "Княз Игор", над която работи до края на живота си. Това е една от най-значимите опери на руската класика. Междувременно той създава и други произведения, по-известни от които са Струнен квартет №1 и Струнен квартет №2 и през 1880 "В степите на Средна Азия". Бородин е един от руските композитори, радващ се на изключителна популярност в чужбина. След представянето на "Богатирската симфония" във Франция той е наречен велик симфонист.

Творчество[редактиране | edit source]

Гробът на Бородин в Некропола на дейците на изкуствата в Петербург. Цветното пано показва откъси от негови произведения.
Част от произведението му "Отравой полны мои песни".
Част от произведението му "Слава на Кирил и Методий".

Опери[редактиране | edit source]

  • Богатири (1868)
  • Млада (съвместно с други композитори, 1872)
  • Княз Игор (1869—1887)
  • Царска невеста (1867—1868, ескизи, загубени)

Произведения за оркестър[редактиране | edit source]

Камерно-инструментални ансамбли[редактиране | edit source]

  • Струнно трио на тема от песента «Чем тебя я огорчила» (g-moll, 1854-55)
  • Струнно трио (Голямо, G-dur, до 1862)
  • Пианно трио (D-dur, до 1862)
  • Струнен квинтет (F-moll, до 1862)
  • Струнен секстет (D-moll, 1860-61)
  • Пианен квинтет (C-moll, 1862)
  • Два струнни квартета (A-dur, 1879; D-dur, 1881)
  • Серенада в испански стил от квартета B-la-F ((B-la-F = Бе-ля-ев)колективно съчинение, 1886)

Произведения за пиано[редактиране | edit source]

На две ръце[редактиране | edit source]

  • Патетическо адажио (As-dur, 1849)
  • Малка сюита (1885)
  • Скерцо (As-dur, 1885)

На три ръце[редактиране | edit source]

  • Полка, Мазурка, Погребален марш и Реквием от Парафраза на постоянна тема (колективно съчинение на Бородин, Н. А. Римски-Корсаков, Ц. А. Кюи и А. К. Лядов, 1878)

На четири ръце[редактиране | edit source]

  • Скерцо (E-dur, 1861)
  • Тарантела (D-dur, 1862)

Произведения за вокал и пиано[редактиране | edit source]

(Заглавията са дадени в оригинал на руски език)

  • Разлюбила красна девица
  • Слушайте, подруженьки, песенку мою
  • Что ты рано, зоренька
  • Красавица рыбачка (текст на Хайне/превод Блок, 1854-55) за вокал, виолончело и пиано)
  • Отравой полны мои песни (текст на Хайне, превод Лев Александрович Мей, 1868)
  • Из слёз моих выросло много (Хайне/Мей, 1871)
  • У людей-то в дому (текст Николай Некрасов, 1881)
  • Для берегов отчизны дальной (текст Александър Пушкин, 1881)
  • Ходит Спесь, надуваючись (текст Алексей Толстой, 1884-85)
  • Чудный сад (Septain G., 1885)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биография на Бородин
  2. Michael D. Gordin. Facing the Music: How Original Was Borodin's Chemistry?. // Journal of Chemical Education 83 (4). 1996. DOI:10.1021/ed083p561. с. 561–566.
  3. E. J. Behrman. Borodin?. // Journal of Chemical Education 83 (8). 2006. DOI:10.1021/ed083p1138.1. с. 1138.
  4. (бел/прев)”...реакция на добавяне на въглерод-въглеродни връзки с добавяне на алкохол и алдехид, преобразуваща две прости молекули в много по-сложни съединения...”
  5. ”...Borodin observed the dimerization of acetaldehyde to 3-hydroxybutanal under acidic conditions...”
  6. Bull. Soc. Chim. Fr. 17. 1872. с. 436–442.
  7. Wurtz, C. A.. Ueber einen Aldehyd-Alkohol. // Journal für Praktische Chemie 5 (1). 1872. DOI:10.1002/prac.18720050148. с. 457–464.
  8. Wurtz, C. A.. Sur un aldéhyde-alcool. // Comptes rendus de l'Académie des sciences 74. 1872. с. 1361.