Александър Бородин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Порфириевич
Бородин
Borodin.jpg
Портрет на Бородин от 1865
Информация
Роден
Починал
Стил руски романтизъм
Активни години 1882-1934
Свързани изпълнители "Могъщата петорка";
Влияния от: Милий Балакирев,
негов преподавател
Александър Порфириевич
Бородин
в Общомедия

Александър Порфириевич Бородин е руски композитор и химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Той пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че неговата цел е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Той не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.

Написал е 3 симфонии, от които втората е известната "Богатирска" и една симфонична картина "Из степите на Средна Азия". През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните "Половецки танци". "Княз Игор" прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бородин е роден е на 12 ноември 1833 година в Петербург като извънбрачно дете на грузинския княз Лука Гедеванишвили и 25 годишната Евдокия (Авдотя) Константиновна Антонова, но е записан като син на неговия крепостен Порфирий Йонович Бородин и жена му Татяна Григориевна[1]. От малък проявява многостранни интереси. Особен интерес проявява към естествените науки - химия, литература и музика. Също така свири на виолончело, пиано и флейта. Чете изключително много. От 1850 до 1856 година учи в медицинско-хирургическата академия. По време на обучението си той не прекъсва музикалните си занимания. През 1858 получава научна степен доктор по медицина в тази академия. Особено значение за научното и музикалното му израстване има 3-годишното му пребиваване в чужбина - Хайделберг и Пиза. Годината на завръщане в родината му носи успех не само като учен, но и като композитор.

Бородин е един от най-бележитите композитори на руската класика. Бил е член на Балакиревият кръжок, по-известен като Могъщата петорка. Независимо от това, че е учен-химик, той намира време да твори редом с Мусогорски и Римски-Корсаков, които оформят нова епоха в руската класика. Произведенията му не са много - около 20, включително и песни. Творчеството му се измерва не по количество, а по качество.

Умира на 27 февруари 1887г в Петербург. Погребан е в Тихвинското гробище.


Кариера на химик[редактиране | редактиране на кода]

Сред основателите на Руското химическо общество; прав, петият отляво-надясно /почти по средата/, 1868.

В своята професия Бородин се радва на голямо уважение, по-специално се отбелязва за работата му върху алдехиди. [2] Между 1859 и 1862 Бородин кара постдокторат в Хайделберг. Тогава работи в лабораторията на Емил Ерленмайер върку бензенови производни. Също така работи известно време в Пиза върху органични халогени. Един експеримент, публикуван през 1862 г., описва първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид. [3] Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер публикувана през 1939 г. е наричана в Съветския съюз Бородиновата реакция . През 1862 той се завръща в Медицинско-хирургическата академия, като поема професорско място в Химическия факултет, където той работи върху самокондензация на малки алдехиди. Той публикува статии през 1864 и 1869, и в тази област той се оказва конкурент на Кекуле. На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция [4][5], съвместно с Адолф Вурц [6][7][8].

През 1872 г. той докладва на Руското химическо общество за откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохоло-подобни свойства, и той отбеляза прилики със съединения вече обсъждани в публикациите на Вурц от същата година. Той публикува последната си цяла статия през 1875 върху реакции на амиди и съответните методи за идентифициране на карбамид в животинска урина. Негов наследник във Факултета по химия в Медицинско-хирургическата академия е неговият зет и колега химик, Дианин.

Музикални прояви[редактиране | редактиране на кода]

Бюстът на Бородин на паметника му в Тихвинското гробище.

Бородин е естествено надарен музикант с познания като инструменталист на виолончело, пиано и флейта. Той се занимава с музикалното си образование успоредно със следването си по химия. През 1858 година става член на Балакиревия кръжок. С първата си симфония става световноизвестен като композитор. Създава превъзходни песни като "Море", "Фалшивата нота", "Спящата княгиня". През 1869 г. започва работа над две симфонии. Първата се казва "Завършена", а втората наречена сполучливо от Стасов "Богатирска". През същата 1869 година започва работа и над операта "Княз Игор", над която работи до края на живота си. Това е една от най-значимите опери на руската класика. Междувременно той създава и други произведения, по-известни от които са Струнен квартет №1 и Струнен квартет №2 и през 1880 "В степите на Средна Азия". Бородин е един от руските композитори, радващ се на изключителна популярност в чужбина. След представянето на "Богатирската симфония" във Франция той е наречен велик симфонист.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Бородин в Некропола на дейците на изкуствата в Петербург. Цветното пано показва откъси от негови произведения.
Част от произведението му "Слава на Кирил и Методий".
Част от произведението му "Отравой полны мои песни".

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • Богатири (1868)
  • Млада (съвместно с други композитори, 1872)
  • Княз Игор (1869—1887)
  • Царска невеста (1867—1868, ескизи, загубени)

Произведения за оркестър[редактиране | редактиране на кода]

Камерно-инструментални ансамбли[редактиране | редактиране на кода]

  • Струнно трио на тема от песента «Чем тебя я огорчила» (g-moll, 1854-55)
  • Струнно трио (Голямо, G-dur, до 1862)
  • Клавирно трио (D-dur, до 1862)
  • Струнен квинтет (F-moll, до 1862)
  • Струнен секстет (D-moll, 1860-61)
  • Клавирен квинтет (C-moll, 1862)
  • Два струнни квартета (A-dur, 1879; D-dur, 1881)
  • Серенада в испански стил от квартета B-la-F ((B-la-F = Бе-ля-ев)колективно съчинение, 1886)

Произведения за пиано[редактиране | редактиране на кода]

На две ръце[редактиране | редактиране на кода]

  • Патетическо адажио (As-dur, 1849)
  • Малка сюита (1885)
  • Скерцо (As-dur, 1885)

На три ръце[редактиране | редактиране на кода]

  • Полка, Мазурка, Погребален марш и Реквием от Парафраза на постоянна тема (колективно съчинение на Бородин, Н. А. Римски-Корсаков, Ц. А. Кюи и А. К. Лядов, 1878)

На четири ръце[редактиране | редактиране на кода]

  • Скерцо (E-dur, 1861)
  • Тарантела (D-dur, 1862)

Произведения за вокал и пиано[редактиране | редактиране на кода]

(Заглавията са дадени в оригинал на руски език)

  • Разлюбила красна девица
  • Слушайте, подруженьки, песенку мою
  • Что ты рано, зоренька
  • Красавица рыбачка (текст на Хайне/превод Блок, 1854-55) за вокал, виолончело и пиано)
  • Отравой полны мои песни (текст на Хайне, превод Лев Александрович Мей, 1868)
  • Из слёз моих выросло много (Хайне/Мей, 1871)
  • У людей-то в дому (текст Николай Некрасов, 1881)
  • Для берегов отчизны дальной (текст Александър Пушкин, 1881)
  • Ходит Спесь, надуваючись (текст Алексей Толстой, 1884-85)
  • Чудный сад (Septain G., 1885)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Бородин
  2. Michael D. Gordin. Facing the Music: How Original Was Borodin's Chemistry?. // Journal of Chemical Education 83 (4). 1996. DOI:10.1021/ed083p561. с. 561–566.
  3. E. J. Behrman. Borodin?. // Journal of Chemical Education 83 (8). 2006. DOI:10.1021/ed083p1138.1. с. 1138.
  4. (бел/прев)”...реакция на добавяне на въглерод-въглеродни връзки с добавяне на алкохол и алдехид, преобразуваща две прости молекули в много по-сложни съединения...”
  5. ”...Borodin observed the dimerization of acetaldehyde to 3-hydroxybutanal under acidic conditions...”
  6. Bull. Soc. Chim. Fr. 17. 1872. с. 436–442.
  7. Wurtz, C. A.. Ueber einen Aldehyd-Alkohol. // Journal für Praktische Chemie 5 (1). 1872. DOI:10.1002/prac.18720050148. с. 457–464.
  8. Wurtz, C. A.. Sur un aldéhyde-alcool. // Comptes rendus de l'Académie des sciences 74. 1872. с. 1361.