Александър Василиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Василиев
Александр Семёнович Васильев
руски изследовател
Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Одески национален университет
Научна дейност
Област Астрономия, геодезия
Образование Императорски новорусийски университет
Работил в Пулковска обсерватория

Александър Семьонович Василиев (на руски: Александр Семёнович Васильев) е руски изследовател, астроном, геодезист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години (1868 – 1899)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1868 година в Николаев, Херсонска губерния, Руска империя (днес Николаевска област, Украйна). През 1895 завършва Императорски новорусийски университет в Одеса, специалност геодезия.

Василиев започва своята научна кариера през студентските си години, избирайки „проблема за ротацията на Венера като първата си изследователска тема. След като завършва университета през 1896, Василиев заминава в Пулково в Главната астрономическа обсерватория, където работи до края на живота си.

Изследователска дейност (1899 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 – 1900 взема участие като заместник-началник в руско-шведската експедиция на Феодосий Чернишов на архипелага Шпицберген. Самостоятелно пресича няколко пъти Земя Сьоркап (североизточната част на остров Западен Шпицберген), като открива и картира редица планински масиви, в т.ч. връх Нютон (вторично, 1712 м), най-високия на архипелага и ледника Василиев (кръстен на негово име).

Събраните материали от експедицията описва в книгата си: „На Шпицберген и по Шпицбергену во время градусного измерения“ (1915).

Следващи години (1900 – 1947)[редактиране | редактиране на кода]

След експедицията продължава да работи в Пулковската обсерватория. В допълнение към научната си работа той обръща голямо внимание и на педагогическата дейност.

През 1919 става почетен лекар по астрономия и геодезия на Императорския новорусийски университет. В периода 1920 – 1924 е старши ръководител на геодезистите във Военно-инженерната академия.

Умира на 4 март 1947 година в Пулково. Погребан е в гробището на Пулковската обсерватория.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

  • връх в архипелаг Шпицберген;
  • ледник архипелаг Шпицберген.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „На Шпицберген и по Шпицбергену во время градусного измерения“ (1915);
  • „Влияние формы и приливов земной атмосферы на зенитные расстояния светил“, „Известия Российской акад. наук“, 1919, т. 13, ч. 1, № 3;
  • „Нереальная оценка точности нивелирований горизонтальной оси в пассажных инструментах“, ч. 1 – 3, „Известия Акад. наук СССР. Отд. физ.-мат. наук“, 1928, № 2, стр. 151 – 72; № 3. стр. 215 – 40; № 4 – 5, стр. 303 – 318;
  • „Условия надежного нивелирования горизонтальной оси в пассажных инструментах“, там же, 1928, № 4 – 5;
  • „Колебания широты Пулкова в 1896“, 3 – 1902, 3 гг., по наблюдениям А. Д. Педашенко в первом вертикале на пассажном инструменте, Л., 1936 (Труды Главной астрономич. обсерватории в Пулкове" Serie 2, v. 48).

Източници[редактиране | редактиране на кода]