Александър Вутимски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Вутимски
български поет
Роден
Александър Коцев Вутов
Починал
Литература
Псевдоним Александър Вутимски,
Ал. Вутов, Ал. Коцев,
Ал. Вълканов
Жанрове стихотворение, есе, повест

Александър Коцев Вутов, с псевдоним Александър Вутѝмски, е български поет[1], сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вутимски е роден в Своге и до 10-годишна възраст живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя, – починали в продължение на една година от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си (която също умира от туберкулоза през 1937), а после при единствено оцелелия си брат Кирил. Завършва Първа софийска мъжка гимназия (1937). От 1938 следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. В периода 1939 – 1943 г. сътрудничи на списание „Златорог“. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 г. – в санаториума на Сурдулица. Почива на 23 септември 1943 г.[1]

Литературната награда „Александър Вутимски“ се връчва в негова памет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на А. Вутимски в Своге

Първото му отпечатано стихотворение е 'Пак самичко[3] през 1935 г., но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението Улицата[4]. Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания – „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938); като студент – в литературен сборник „Жажда“ (1939). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Владимир Василев списание „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски.[1]

Вутимски е сред първите автори на творби с хомосексуална тематика и естетика в българската поезия.[5]

Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. – „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За радостта“, „За красотата“, „За равенството“, „За най-смирените“[1]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворения, 1960
  • Избрани произведения, 1970
  • Избрани произведения, 1979
  • Сатурнов пръстен. Избрани стихотворения, изд. „Сребърен лъв“, 1994
  • Синьото момче разказва..., УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
  • Скитникът и враните, изд. „Захарий Стоянов“, 2005
  • Опушена спирка, изд. „Верен“, 2008

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1454.
  2. Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.
  3. в. „Весела дружина“, №6, 15 октомври 1935
  4. сп. „Ученически подем“, 1936–37, № 2
  5. Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой, „Литературен вестник“, бр. 35, 1999.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Творчество и биография[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Статии[редактиране | редактиране на кода]