Александър Димитров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.

Александър Димитров
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1898 – 1924
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
неизв.
,

Александър Димитров Димитров е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник на канцеларията на Министерството на войната и инспектор на пограничната стража.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Димитров е роден на 17 март 1876 г. в Мургаш. През 1898 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 19 випуск и е произведен в чин подпоручик. През 1899 г. е приведен на служба във 2-ро планинско артилерийско отделение, а на 2 май 1902 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от Планинския артилерийски полк през 1903 г. е командирован в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1906 г.[1] На 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. в чин майор. В периода 1908 – 1912 служи във Военното училище.

През 1912 г. майор Димитров е назначен за командир на дружина от 29 пехотен ямболски полк, по-късно служи като началник-щаб на бригада, а Балканските войни завършва като началник на оперативна секция в щаба на 1-ва армия[2], а от януари 1915 преподава в новосъздадената Военна академия. В началото на Първата световна война (1915 – 1918) командва 21-ви пехотен средногорски полк[3], на 2 август 1915 е произведен в чин подполковник, през 1916 г. е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. командва ескадрон от 8 конен полк.

По-късно полковник Димитров служи като началник на 1-ва пехотна софийска дивизия, началник на канцеларията на Министерството на войната и инспектор на пограничната стража. На 6 октомври 1924 г. е произведен в чин генерал-майор, а по-късно същата година преминава в запаса.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., стр. 2087 – 88
  2. „80 години от Балканските войни“, София, 1995, Издателство на министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, стр. 35
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчев, Станчо, Петров, Тодор. Първият випуск на Военната академия - 1915. София, Военноисторическа комисия, 2015. ISBN 954-978-9971-82-8.
  • Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“