Александър Дугин
|
Александър Гелевич Дугин Алексáндр Гéльевич Дýгин |
|
|---|---|
| Руски философ и геополитик | |
 |
|
| Роден |
Москва, РСФСР, СССР |
| Образование | Московски авиационен институт |
| Работил в | Московски държавен университет |
|
|
|
| Уебсайт | dugin.ru |
| Александър Гелевич Дугин в Общомедия | |
Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Старообредец, Александър Дугин е ръководител на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евроазийско движение в Русия. Дугин е идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство. Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.[1][2]
Дугин е под силното влияние на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина, като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Дугин тази ос обаче е Париж-Берлин-Москва, или всички страни, разположение в Северноевропейската равнина, която се простира от Нормандия до Урал.
Разглежда македонците като самостоятелен етнос и преходен между сърбите и българите.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Дугин за „евразийството“ и „многополярната глобализация“
- Оста „Москва–Пекин“ – голямата илюзия
- Открито писмо до Александър Дугин
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Характерно е за руските православни жени често да ходят забрадени, подобно на мюсюлманските, особено при влизане в църква, което не е характерно за Балканите и Източна Европа, въпреки че се изтъква православната близост на България и Русия.
- ↑ Dugin, Alexander. Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism. 2014, pp.17-37, ISBN 978-1-910524-24-4.
- ↑ Dugin, Alexander. Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism. 2014, ISBN 978-1-910524-24-4.
