Направо към съдържанието

Александър Дугин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Гелевич Дугин
Алексáндр Гéльевич Дýгин
руски философ и геополитик
2018 г.
Роден
7 януари 1962 г. (63 г.)
Учил вМосковски авиационен институт
ПартияНационал-болшевишка партия (1993 г. – 1998 г.)[1]
Международно евразийско движение
Философия
Текстове„Основите на геополитиката“
Повлиян
 
Мартин Хайдегер,[1] Халфорд Макиндер, Владимир Ленин, Фридрих Ницше, Йосиф Сталин, Макс Вебер, Освалд Шпенглер, Алистър Кроули, Рьоне Генон, Карл Шмит,[1] Георг Вилхелм Фридрих Хегел[2]
Уебсайтdugin.tv
Александър Гелевич Дугин в Общомедия

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист, старообредец.

Ръководител е на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евроазийско движение в Русия. Идеолог е на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече политически полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкия Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство. Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.[3][4]

Дугин е под силното влияние на Карл Хаусхофер, сред първите националсоциалистически идеолози, който разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина, като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Дугин тази ос обаче е Париж-Берлин-Москва, или всички страни, разположение в Северноевропейската равнина, която се простира от Нормандия до Урал.

През 90-те години на миналия век е възхвалявал бруталния съветски сериен убиец и човекоядец Чикатило, чиито жертви са били предимно жени и деца.[5] Разглежда северномакедонците като самостоятелен етнос, преходен между сърбите и българите.[6]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Серия «Ноомахия»
  1. Ноомахия: войны ума. Три Логоса: Аполлон, Дионис, Кибела. Москва: Академический проект, 2014, 447 с. ISBN 978-5-8291-1594-4
  2. Ноомахия: войны ума. Цивилизации границ: Россия, американская цивилизация, семиты и их цивилизация, арабский Логос, туранский Логос. Москва: Академический проект, 2014, 694 с. ISBN 978-5-8291-1634-7
  3. Ноомахия: войны ума. Логос Европы: средиземноморская цивилизация во времени и пространстве. Москва: Академический проект, 2014, 530 с. ISBN 978-5-8291-1633-0
  4. Ноомахия: войны ума. По ту сторону Запада. Индоевропейские цивилизации: Иран, Индия. Москва: Академический проект, 2014, 495 с. ISBN 978-5-8291-1656-9
  5. Ноомахия: войны ума. По ту сторону Запада. Китай, Япония, Африка, Океания. Москва: Академический проект, 2014, 551 с. ISBN 978-5-8291-1657-6
  6. Ноомахия: войны ума. Германский Логос. Человек апофатический. Москва: Академический проект, 2015, 639 с. ISBN 978-5-8291-1772-6
  7. Ноомахия: войны ума. Французский Логос. Орфей и Мелюзина. Москва: Академический проект, 2015, 439 с. ISBN 978-5-8291-1796-2
  8. Ноомахия: войны ума. Англия или Британия? Морская миссия и позитивный субъект. Москва: Академический проект, 2015, 595 с. ISBN 978-5-8291-1795-5
  9. Ноомахия: войны ума. Латинский логос. Солнце и крест. Москва: Академический проект, 2016. 719 с. ISBN 978-5-8291-1859-4
  10. Ноомахия: войны ума. Эллинский логос. Долина истины. Москва: Академический проект, 2016, 549 с. ISBN 978-5-8291-1915-7
  11. Ноомахия: войны ума. Византийский логос. Эллинизм и империя. Москва: Академический проект, 2016, 510 с. ISBN 978-5-8291-1916-4
  12. Ноомахия: войны ума. Иранский Логос. Световая война и культура ожидания. Москва: Академический проект, 2016, 479 с. ISBN 978-5-8291-1933-1
  13. Ноомахия: войны ума. Семиты, монотеизм Луны и Гештальт Ва’ала. Москва: Академический проект, 2017, 614 с. ISBN 978-5-8291-1966-9
  14. Ноомахия: войны ума. Геософия: горизонты и цивилизации. Москва: Академический проект, 2017, 476 с. ISBN 978-5-8291-2009-2
  15. Ноомахия: войны ума. Логос Турана. Индоевропейская идеология вертикали. Москва: Академический проект, 2017, 565 с. ISBN 978-5-8291-2113-6
  16. Ноомахия: войны ума. Жёлтый Дракон. Цивилизации Дальнего Востока. Москва: Академический проект, 2017, 598 с. ISBN 978-5-8291-2157-0
  17. Ноомахия: войны ума. Логос Африки. Люди чёрного солнца. Москва: Академический проект, 2018, 456 с. ISBN 978-5-8291-2192-1
  18. Ноомахия: войны ума. Океания. Вызов Воды. Москва: Академический проект, 2018, 306 с. ISBN 978-5-8291-2193-8
  19. Ноомахия: войны ума. Неславянские горизонты Восточной Европы: Песнь упыря и голос глубин. Москва: Академический проект, 2018, 615 с. ISBN 978-5-8291-2292-8
  20. Ноомахия: войны ума. Хамиты. Цивилизация африканского Норда. Москва: Академический проект, 2018, 423 с. ISBN 978-5-8291-2187-7
  21. Ноомахия: войны ума. Восточная Европа. Славянский Логос. Балканская Навь и сарматский стиль. Москва: Академический проект, 2018, 668 с. ISBN 978-5-8291-2293-5
  22. Ноомахия: войны ума. Русский Логос I. ЦАРСТВО ЗЕМЛИ Структура русской идентичности. Москва: Академический проект, 2019, 959 с. ISBN 978-5-8291-2388-8
  23. Ноомахия: войны ума. Русский Логос II Русский историал Народ и государство в поисках субъекта. Москва: Академический проект, 2019, 462 с. ISBN 978-5-8291-2384-0
  24. Ноомахия: войны ума. Образы русской мысли. Солнечный царь, блик Софии и Русь Подземная. Москва: Академический проект, 2020, 980 с. ISBN 978-5-8291-2499-1
Издания в България
  • Четвъртият път. Въведение в четвъртата политическа теория. Превод от руски език Нели Пигулева. София: Изток-Запад, 2021, 688 с. ISBN 9786190109457

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в www.spiegel.de
  2. ↑ arktos.com
  3. ↑ Характерно е за руските православни жени често да ходят забрадени, подобно на мюсюлманските, особено при влизане в църква, което не е характерно за Балканите и Източна Европа, въпреки че се изтъква православната близост на България и Русия.
  4. ↑ Dugin, Alexander. Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism. 2014, pp.17-37, ISBN 978-1-910524-24-4.
  5. ↑ Дугин: история любви к Чикатило
  6. ↑ Dugin, Alexander. Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism, 2014, ISBN 978-1-910524-24-4.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Дугин&oldid=12551945“.