Александър Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Евтимов
български революционер

Роден
1874 г.
Починал
1939 г. (65 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия
Подпис Alexandar Evtimov Signature (vectorized).svg
Александър Евтимов в Общомедия

Александър Евтимов е български революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Лерин и Битоля.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Евтимов

Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва средно образование и е назначен за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО. Ръководител е и на ученическата революционна организация в Битолската българска гимназия, от която излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други.

На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.

През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[1] По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.

През 1912 година бяга заедно с Георги Попхристов и Васил Клисаров от Крушево и се установява в България, после взима участие в Балканската война със своя чета, участвала в освобождаването на Битоля. След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във Вътрешната македонска революционна организация.[2][3][4][5] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1 – 2.
  2. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 513.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97 – 98.
  5. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003.
  6. Спомени на Георги Попхристов
     Портал „Македония“         Портал „Македония