Александър Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Евтимов
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
1939 г. (65 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Семейство
Подпис
Александър Евтимов в Общомедия

Александър Евтимов е български революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Лерин и Битоля.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1) Александър Евтимов, 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) Вениамин Димитров (Далкалъчев), а) Наталия Мончева, б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други

Александър Евтимов е роден през 1874 година в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където с брат си членува в революционен кръжок.[1] От кръжока излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и други. Назначен е за учител в село Буф през 1895 година. Успоредно с това развива революционна дейност в района под прикритието на учителството. По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район. От 1899 година учителства в Битоля, където е избран за член на местния градски, а в 1900 година и на окръжния комитет на ВМОРО.

На 1 април 1903 година преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание като действа в Буфско и Горна Преспа. От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.

През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Евтимов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.[2] По-късно в 1910 година при обезоръжителната акция е отново арестуван, осъден е на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотно заточение.

През 1912 година бяга заедно с Георги Попхристов и Васил Клисаров от Крушево и се установява в България, после взима участие в Балканската война със своя чета, участвала в освобождаването на Битоля. След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във Вътрешната македонска революционна организация.[3][4][5][6] На 25 октомври 1925 година е избран за подпредседател в настоятелството на Битолското благотворително братство.[7] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия[8]

Умира през 1939 година в София.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  2. Илиндень. Аце Доревъ // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 1-2.
  3. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 513.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97 – 98.
  6. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003.
  7. Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
  8. Спомени на Георги Попхристов
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158-159.