Александър Екзарх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Екзарх
български общественик
Александър Екзарх 
Роден: 1810 г.
Починал: 27 септември 1891 г. (81 г.)
фотографии на Александър Екзарх (1) с жена му София в Цариград ок. 1854 и (2) ок. 1870 г.

Александър Стоилов Боев (Бойоглу), нарекъл се Александър Екзарх, е български общественик и журналист, деен участник в борбата за независима Българска екзархия.

Родом е от Стара Загора и произхожда от заможно семейство. Учи в Букурещ, Будапеща, Мюнхен. От 1836 г. е в Париж, където отначало следва математика, а впоследствие, с османска държавна стипендия – медицина (1839-1841).

През 1841 г. придружава като преводач Жером-Адолф Бланки, изпратен от френското правителство да проучи последиците на разгроменото Въстания в Северозападна България. През 1842-1846 г. изпраща до западноевропейските правителства няколко мемоара (паметни записки) за подобряване положението на българите.

С финансова помощ от Русия издава в Цариград българския Цариградски вестник (1848-1862), чийто главен редактор е между 1850 и 1860 г. Съдейства за откриването на българската църква „Свети Стефан“ (1849). Превежда романа „Младата сибирянка“ от Ксавие дьо Местр (1851) и „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ (1858).

От 1866 до 1876 г. е съветник при посолството на Османската империя в Париж. След Освобождението двукратно се кандидатира за княз на България (1879, 1886). Член е на Върховния административен съд в Източна Румелия. От 1885 г. до смъртта си живее в София.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Екзарх и българските пътища към Европа, XIX-началото на XX век. Стара Загора, 2007
  • Voillery, P. Identité et nationalité chez les Bulgares Ottomans: Alexandre Exarh, 1810-1891. Istanbul, 2007