Направо към съдържанието

Александър Еткинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Еткинд
Александр Маркович Э́ткинд
руски психолог и културолог
Александър Еткинд през 2014 г.
Александър Еткинд през 2014 г.

Роден
30 август 1955 г. (70 г.)

Националност Русия
 Англия
Работил вКеймбриджки университет
Кингс Колидж
Европейски университетски институт[1]
Централноевропейски университет
Научна дейност
ОбластПсихология, история на литературата, теория на литературата
Семейство
СъпругаЕлизабет Рузвелт Мур
ДецаМарк, Мозес, Анна, Ева

Александър Маркович Еткинд (на руски: Александр Маркович Э́ткинд) е руски психолог, историк на културата и литературовед.

Роден е през 1955 година в Ленинград, СССР. Той е племенник на големия романски филолог и стиховед Ефим Еткинд. Баща му, Марк Григориевич Еткинд (1925 – 1979), е изкуствовед, изследовател на руската художествена култура от XIX – началото на XX век.

Завършва психология в Ленинградския държавен университет „А. А. Жданов“ (1978). Кандидат на психологическите науки с дисертация на тема „Разработка на медико-психологически методи за изследване на емоционалните компоненти на отношенията и на тяхното прилагане в изучаването на неврозите и афективните разстройства“ (1985). До 1986 г. работи в Психоневрологическия институт „В. М. Бехтерев“. От 1988 до 1990 г. е младши научен сътрудник на Института по история на естествознанието и техниката при Академията на науките на СССР, а от 1990 до 1993 г. – старши научен сътрудник във филиала на Института по социология на Руската академия на науките в Санкт Петербург.[2]

Един от основателите на Европейския университет в Санкт Петербург (1994). Професор там от 1999 г.[2]

Защитава дисертация по славистика на тема „Хлыст. Секты, литература и революция“ в Хелзинкския университет (1998).[2] Професор по руска литература и културна история в Кеймбриджкия университет (от 2004); извънреден професор в Нюйоркския и Джоржтаунския университет, стипендиант на научноизследователските центрове в Принстън, Берлин (1998), Кентърбъри (Нова Зеландия).[2]

Основната тема на научните му изследвания след 2005 г. е историческата памет.

  • Эрос невозможного. История психоанализа в России. СПб., 1993.
    Eros of the Impossible: The History of Psychoanalysis in Russia. Boulder - Oxford: Westview 1996.
    Eros of the impossible: The history of psychoanalysis in Russia. Routledge, 2019.
  • Содом и Психея. Очерки интеллектуальной истории Серебряного века. М.: Гарант, 1995.
  • Хлыст. Секты, литература и революция. М.: Новое литературное обозрение, 1998.
  • Толкование путешествий. Россия и Америка в травелогах и интертекстах. М.: НЛО, 2001.[3]
  • Non-fiction по-русски правда. Книга отзывов. М.: НЛО, 2007.
  • Internal Colonization: Russia’s Imperial Experience. Cambridge: Polity Press, 2011.
    Внутренняя колонизация. Имперский опыт России. М.: НЛО, 2013.
  • Warped Mourning: Stories of the Undead in the Land of the Unburied (Cultural Memory in the Present). Stanford University Press, 2013.
    Кривое горе: Память о непогребенных. Пер. с англ. В. Макарова. М.: Новое литературное обозрение, 2016.
  • Мир мог быть другим. Уильям Буллит в попытках изменить 20 век. М.: Время, 2015.
    Roads not Taken. An Intellectual Biography of William C. Bullitt. Pittsburgh University Press, 2017.
  • Природа зла. Сырье и государство. М.: НЛО, 2020.
    Nature's Evil: A Cultural History of Natural Resources. Polity Press, 2021.
  • Russia Against Modernity. Cambridge: Polity Press, 2023.
На български език
  1. pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
  2. а б в г Биография по години на сайта Псевдология ((ru))
  3. Александр Уланов, „Новый историзм“: собери и раскрась“, рец. в Независимая газета, 24 януари 2002 ((ru))