Александър Жендов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Жендов
български художник и писател
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Висш художествено-технически институт (ВХУТЕИН) в Москва
Учители проф. Никола Маринов
проф. Владимир Фаворски и проф. Дмитрий Щеренберг
Направление живопис
Литература
Жанрове разказ, фейлетон, репортаж, очерк
Семейство
Съпруга Цицилия Густав

Александър Стефанов Жендов, известен като Александър Стефанов и с псевдонимите Спиридонов, Чичо Слон, Цървен Нане и др., е български художник (график, живописец, шрифтописец) и писател (автор на хумористични и сатирични разкази, фейлетони, репортажи, очерци, критични и публицистични статии).

Като художник работи в областта на политическата карикатура и рисунка, плаката, приложната графика и живописната композиция. Смятан е за един от „бащите“ на българската карикатура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 26 август 1901 г. С комунистически политически убеждения от ранна възраст. Започва творческата си кариера още като гимназист. За първи път публикува своя карикатура в сп. „Смях и сълзи“ през 1917 г. Следват публикации в други списания и вестници („Българан“, „Червен смях“ и др.). Сетне е редактор на „Поглед“, „Жупел“ и „Фронт на трудово-борческите писатели“. Сътрудничи на всички ляво ориентирани вестници и списания.[1]

Снимка в София от 1932 г. От ляво на дясно: А. Жендов, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Ланков (1902 – 1965)

Следва в живопис Художествената академия в София (1923 – 1925) в класа на проф. Никола Маринов, а сетне графика и декоративно изкуство в Германия (1925 – 27). През 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт (ВХУТЕИН) в Москва при проф. Владимир Фаворски и проф. Дмитрий Щеренберг.[1] Там сключва брак с латвийската си състудентка Цицилия Густав, но двамата се разделят при връщането му в България, след като по нареждане на Българската комунистическа партия (БКП) прекратява следването си. Густав е арестувана и разстреляна на 8 февруари 1938 г. заедно с други латвийски интелектуалци. От брака си с нея Жендов има дете, което художникът не е виждал. Отгледано е в домове за деца на политически неблагонадеждни в Украйна.[2]

След завръщането си от Москва подкрепя дейността на БКП и е един от създателите и учредителите на Съюза на трудово-борческите писатели[3].

През 1950 г. Жендов пише писмо до Вълко Червенков срещу администрирането в изкуството, за разочарованието и отдръпването на интелигенцията, задушаването на критиката. По искане на Червенков Жендов си прави публична самокритика, но въпреки това е изключен от БКП и творчеството му е обявено за несъответстващо на държавната политика в изкуството.[4][5]

Рисува много илюстрации и карикатури по стиховете на Христо Смирненски. В творбите си ясно изразява съчувствието си към бедните и онеправданите.

Освен с фамилното и бащиното си име, Жендов се подписва още с псевдонима „Спиридонов“, а под фейлетоните си – с „Чичо Слон“, „Цървен Нане“ и др.[6]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иванова (1977), стр. 24; Обретенов (1980), стр. 298.
  2. Николов (2009).
  3. Иванова (1977)
  4. Държавна агенция „Архиви“ (n.d.)
  5. Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 575.
  6. Обретенов (1980), стр. 298
  • Държавна агенция „Архиви“. (n.d.). Александър Жендов (1901 – 1953). Посетен на 08.09.2013 г. на адрес http://www.archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=36&Itemid=56
  • Иванова, В. (1977). Жендов, Александър Стефанов. В: Г. Цанев (Гл.ред.), Речник на Българската литература (Том 2). София: Издателство на Българската академия на науките.
  • Йончев, В. (1974). Шрифтът през вековете. София: „Български художник“.
  • Николов, К. (2009). Книга за случилото се зад разпятието, но не и за него (Бележки по повод написаното от Богомил Райнов в книгата му „Лека ни пръст. Мир на праха ни“). Посетено на 08.09.2013 г. на адрес http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/b_rainov.htm
  • Обретенов, А. (Гл.ред.). (1980). Енциклопедия на изобразителните изкуства в България (Том 1). София: Издателство на Българската академия на науките.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]