Александър Ипсиланти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Ипсиланти
Ръководител на „Филики етерия“
Александър Ипсиланти 
Роден: 12 декември 1792
Починал: 31 януари 1828

Александър Ипсиланти (на гръцки: Αλέξανδρος Υψηλάντης) е ръководител на гръцката националноосвободителна организация Филики етерия, офицер, генерал-майор от Руската императорска армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Ипсиланти е роден на 12 декември 1792 г. в Цариград. Семейството е на фанариоти от политически активния род Ипсиланти. Внук на Александър Ипсиланти-старши и син на Канстантин Ипсиланти, които са васални на Османската империя князе на Влахия. След свалянето от Османската империя на Канстантин Ипсиланти, семейството емигрира в Русия и се заселва в град Киев (1806).

Александър Ипсиланти се ориентира към военното поприще и постъпва в Руската императорска армия (1808). Участва в отразяването на нашествието на Наполеон Бонапарт в Русия. Бие се храбро при Клястици и Полоцк. Военно звание подполковник от 1813 г. Участва във войната на шестата коалиция срещу Франция. Проявява се в битката при Бауцен. След раняване в битката при Дрезден губи лявата си ръка (1813). Повишен е във военно звание полковник и е награден със Златно оръжие „За храброст“. Адютант на император Александър I (1816), командир на бригада от I-ва Хусарска дивизия (1817). Повишен е във военно звание фигел-адютант (1816) и генерал-майор (1817).

Постъпва в гръцката националноосвободителна организация „Филики етерия“ („Дружество на приятелите“) и я ръководи от 1821 г. Същата година започва гръцката война за независимост от Османската империя. Ръководи гръцкото въстание в Молдова, което дава началото на войната. „Филики етерия“ не посяга на привилегиите на молдовските боляри и духовенството и отблъсква молдовските селяни. През юли 1821 г. неговите части са разбити в битката при Драгошани.

Емигрира в Австрия, където е арестуван. Освободен е с посредничеството на руската дипломация (1827). Умира на 31 януари 1828 г. във Виена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Манчев К. История на балканските народи. Том 1 (1352–1878).
  • Русский биографический словарь А. А. Половцова, т. 8: Ибак – Ключарев, с. 127—128.