Александър Ипсиланти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Ипсиланти
Αλέξανδρος Υψηλάντης
ръководител на „Филики етерия“

Роден
Починал
Погребан Атина, Гърция
Етнос гърци
Семейство
Баща Константин Ипсиланти
Подпис Alexandros-ypsilantis-signature.svg
Александър Ипсиланти в Общомедия

Александър Ипсиланти (на гръцки: Αλέξανδρος Υψηλάντης) е ръководител на гръцката националноосвободителна организация Филики Етерия, офицер, генерал-майор от Руската императорска армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Ипсиланти е роден на 12 декември 1792 г. в Цариград. Семейството е на фанариоти от политически активния род Ипсиланти. Внук на Александър Ипсиланти Стария и син на Константин Ипсиланти, които са васални на Османската империя князе на княжество Влахия. След свалянето от Османската империя на Константин Ипсиланти с началото на руско-турска война (1806 – 1812), семейството емигрира в Русия и се заселва в град Киев (1806).

Александър Ипсиланти се ориентира към военното поприще и постъпва в Руската императорска армия (1808). Участва в отразяването на нашествието на Наполеон Бонапарт в Русия. Бие се храбро при Клястици и Полоцк. Военно звание подполковник от 1813 г. Участва във войната на шестата коалиция срещу Франция. Проявява се в битката при Бауцен. След раняване в битката при Дрезден губи лявата си ръка (1813). Повишен е във военно звание полковник и е награден със Златно оръжие „За храброст“. Адютант на император Александър I (1816), командир на бригада от I Хусарска дивизия (1817). Повишен е във военно звание фигел-адютант (1816) и генерал-майор (1817).

Постъпва в гръцката националноосвободителна организация Филики Етерия и я ръководи от 1821 г. Същата година започва гръцката война за независимост от Османската империя. Ръководи гръцкото въстание в Молдова, което дава началото на войната. „Филики етерия“ не посяга на привилегиите на молдовските боляри и духовенството и отблъсква молдовските селяни. През юли 1821 г. неговите части са разбити в битката при Драгошани.

Емигрира в Австрийската империя, където е арестуван. Освободен е с посредничеството на руската дипломация (1827). Умира на 31 януари 1828 г. във Виена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Манчев К. История на балканските народи. Том 1 (1352 – 1878).
  • Русский биографический словарь А. А. Половцова, т. 8: Ибак – Ключарев, с. 127 – 128.