Александър Казанцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Казанцев
руски писател-фантаст и учен
Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Професия писател
Литература
Жанрове научна фантастика

Александър Петрович Каза̀нцев (на руски: Александр Петрович Казанцев) е руски съветски писател-фантаст, уфолог, шахматен композитор и съдия по шахматна композиция.

Участва във Великата отечествена война на СССР против Нацистка Германия. Демобилизиран е със звание полковник през 1945 г.

Казанцев умира в своя дом в Переделкино, Русия на 13 септември 2002 г. Погребан е във Введенското гробище в Москва.

Уфологични теци[редактиране | редактиране на кода]

Изследвал е статуетките дого от остров Хоншу и Великия марсиански бог от Жабарен, Тасили.

Според него дого са изображения на космонавти от други планети, също и „Бога“. Счита, че каменните кълба в Коста Рика са паметници на посещение на извънземни, с чийто разум нашият не може да се мери. Смята ги за проекция на звездно небе, която трябвало да напомня на земляните за „боговете“. Заедно с приятеля си Ерих фон Деникен, той поддържа теза за маите, която гласи, че вслед разпадането на планетата Х (позната също като Фаетон), жителите ѝ тръгнали да търсят място за живот. След време го намерили на нашата планета. Били посрещнати като богове и заживели тук. Те стават високоразвита цивилизация, по-късно позната като маи.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Горящият остров“, 1935
  • „Арктически мост“, 1946
  • „Полярна мечта“, 1956
  • „Внуците на Марс“, 1963
  • „Ледовете се завръщат“, 1964
  • „Подводно слънце“, 1970
  • „По-силни от времето“, 1973
  • „Фаетон“, 1974
  • „Куполът на недеждата“, 1980
  • „Пунктир на спомените“, 1981

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((ru)) Творби на Александър Казанцев в lib.ru