Александър Казбеги
| Александър Казбеги ალექსანდრე ძე ყაზბეგი | |
Александър Казбеги, 1893 г. | |
| Псевдоним | Мочхубаридзе, Мохеве |
|---|---|
| Роден | Александър Чофикашвили 8 януари 1848 г. (стар стил) |
| Починал | 22 декември 1893 г. |
| Професия | писател, драматург, журналист |
| Националност | |
| Активен период | 1869 – 1893 |
| Жанр | драма, исторически роман, детска литература, мемоари, биография |
| Направление | критически реализъм |
| Известни творби | „Отцеубиецът“ |
| Уебсайт | |
| Александър Казбеги в Общомедия | |
Александър Казбеги (на грузински: ალექსანდრე მიხეილის ძე ყაზბეგი) е грузински писател и драматург, представител на критическия реализъм от XIX век, най-известен с романа си от 1883 г. „Отцеубиецът“.[1][2]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Александър Казбеги е роден на 20 януари 1848 г. в Степанцминда, Тифлиска губерния, Руска империя[2] (в историческата област Хеви на Мцхети-Мтианети), в богато благородническо семейство. Той е правнук на Казибек Чопикашвили, местен феодал, който отговарял за събирането на пътни такси по Грузинския военен път (историческо име на основен маршрут през Кавказ от Грузия до Русия).[1] До дванадесетгодишен е възпитаван от гувернантки, след което учи в Тбилиси в частно училище-интернат.[2] През 1866 г. баща му умира и той наследява голямо, но бедно имение.[3]
С помощта на майка си следва в Московската селскостопанска академия в периода 1867 – 1870 г., където учи усърдно и с ентусиазъм, както и чете много книги на руски и френски език.[2] През 1870 г. се завръща у дома и решава да стане овчар[4], за да се докосне до живота на местните хора – етнографската група мохевци[1], запознавайки се с народните обичаи, народните предания и легенди.[2] От 1879 г. живее в Тбилиси и работи като журналист във вестник „Дроеба“, а след това става писател и драматург.
Най-известната му творба, романът „Отцеубиецът“, е за героичния кавказки бандит на име Коба, който, подобно на Робин Худ, е защитник на бедните. Коба няма нищо друго освен презрение към властта, склонност към насилие и твърда вяра в отмъщението. Работата на Казбеги е основно вдъхновение за Йосиф Джугашвили, по-късно известен като Йосиф Сталин, който използва Коба като революционен псевдоним.[1][5]
Казбеги е последовател на грузинския критичен реализъм и познава добре историята и етнографията на планинските райони на Грузия, духа на народа, който се проявява както в неговите художествени, така и в етнографско-публицистичните му произведения.[2] Една от основните му теми е конфликтът между човешката личност и традиционните социални норми.
Александър Казбеги умира на 10 декември 1893 г. в Тифлис.[2] След смъртта му ковчегът му е пренесен през прохода Джвари до родния му град Казбеги (сега преименуван на Степанцминда) и е погребан до дома от детството му. Самият дом е преобразуван като негов мемориален музей.[1]

Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]Повести и разкази
[редактиране | редактиране на кода]- აკაკი მოჩხუბარიძის თავგადასავალი (1869)[1]
- თავის მახეში (1869 – 1870) – незавършена
- ციცკა (1880)
- ელისო (1882)
Елисо, в сборника „Грузински разкази“ изд.: „Народна култура“, София (1976), прев. Елка Георгиева, Гюлчин Чешмеджиева - ციკო (1883)
- ნინო (1883)
- ნამწყემსარის მოგონებანი (1883)
- განკიცხულნი (1884)
- ხევისბერი გოჩა (1884)
- ელეონორა
- ბერდია
- მტრედი
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- „კაცთა უხიაკობა“ (1869)
- „ვინ გავამტყუვნოთ?“ (1869 – 1870)
- „ერთი უბედურთაგანი“ (1879)
- „არსენა“, დაიდგა“ (1882)
- „წამება ქეთევან დედოფლისა“ (1883)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1922 Modzgvari
- 1923 Mamis mkvleli
- 1928 Eliso
- 1964 Khevisberi Gocha
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Казбеги като актьор
- Статуя на Александър Казбеги в Степанцминда
- Семейния дом и музей за писателя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 8 ((ka)) Биография и библиография в сайта „Грузинска енциклопедия”
- ↑ Кикодзе Г. Из истории грузинской литературы XIX века. — Избр. соч., т. III. Тбилиси, 1965, с. 335.
- ↑ Очерки истории Грузии. Том 5. Грузия в IV—X веках / [Ред.: М. Лордкипанидзе, Д. Мусхелишвили] — , 1988—580 с.
- ↑ Библиотека Иосифа Сталина // Архивиран от оригинала на 30 октомври 2017. Посетен на 21 октомври 2017.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- აბაშიძე კ., ეტიუდები XIX საუკუნის ქართული ლიტერატურის ისტორიიდან, თბ., 1962;
- კოტეტიშვილი ვ., ქართული ლიტერატურის ისტორია (XIX ს.), თბ., 1959;
- ქართული ლიტერატურის ისტორია, ტ. 4, თბ., 1974;
- შადური ვ., მასალები ალექსანდრე ყაზბეგის ბიოგრაფიისათვის, თბ., 1985;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Казбеги в
Internet Movie Database - ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედებანი ner.ge - ზე Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. - "ქართული ლიტერატურის დიდი ბიბლიოთეკა"
- ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედება Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- ელექტრონული წიგნები ალექსანდრე ყაზბეგის ავტორობით Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ალექსანდრე ყაზბეგის შემოქმედება Allgeo.org-ზე
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Казбеги, Александр“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|