Александър Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Карастоянов
български офицер
Роден
Починал
2005 г. (80 г.)

Александър Александров Карастоянов е български и съветски офицер, капитан от Червената армия, генерал-майор от българската народна армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в затвора в Лом на 24 май 1924 г.[1] Син е на загиналия на 26 септември 1923 в Септемврийското въстание Александър Карастоянов. Майка му, също участнив във въстанието е арестувана и вкарана в затвора в Лом, където ражда сина си. По решение на БКП майка му емигрира в СССР през 1928 г. От 1933 до 1939 г. учи в първи интернационален детски дом в град Иваново. Завършва 8 клас в 37-а средна школа. От 1938 г. е член на ВЛКСМ, а от 1945 г. на БКП. Там през октомври 1939 г. той постъпва във Военно-кавалерийското училище в Тамбов. Завършва през март 1941 г. Назначен е като командир на минохвъргачен взвод в 87-ми кавалерийски полк. За участието си в боя при Смоленск получава медал „За боева заслуга“. По време на Втората световна война е лейтенант в 63-ти кавалерийски корпус. От ноември 1942 г. е помощник-командир на оперативен отдел в 64-ти кавалерийски корпус, с който се сражава в Битката при Сталинград в района на Котелниково. През август 1943 г. е в състава на 8-ма гвардейско-кавалерийска дивизия, с коя участва във форсирането на Днепър и освобождаването на Киев[2]. През 1944 г. участва в Лвовско-Сандомирската офанзива в Полша. Воюва още в Румъния, Унгария и Полша.

Завръща се в България като капитан от Червената армия и от февруари 1945 г. до началото на 1946 г. е началник на секция в щаба на конницата. След това до септември 1947 г. е началник на разузнавателната служба при щаба на конницата. В периода септември 1947-май 1950 г. учи във Военната академия „Г.С.Раковски“ в София[3]. От май 1950 г. е назначен началник на отдел оперативно разузнаване в Разузнавателното управление при Генералния щаб. По-късно завършва Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР. Достига чин генерал-майор. Бил е военен аташе в Унгария и Виетнам. Освободен от длъжност през 1990 г. Умира през 2005 г. в София.[4] Издава спомени „С червените ескадрони“ (ВИ, 1976).

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Военно-кавалерийското училище, Тамбов – октомври 1939-март 1941 г.
  • Военна академия – септември 1947-май 1950 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]