Александър Койре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Койре
Alexandre Koyré
френски философ
Роден
Починал
28 април 1964 г. (71 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Учил вКолеж дьо Франс
Парижки университет
Гьотингенски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиФилософия на науката
История на науката
ПовлиянГастон Башлар, Едмунд Хусерл
ПовлиялТомас Кун,[1] Пол Файерабенд, Александър Кожев
Семейство
СъпругаДора Наумовна Рейберман
Александър Койре в Общомедия

Александър Койрѐ (на френски: Alexandre Koyré; на руски: Александр Вольфович Койра) е френски философ, работил в областта на историята и философията на науката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Койре е роден на 29 август 1892 г. в Таганрог в еврейско семейство.

По време на руската революция от 1905 г. младият Александър Койрански е заподозрян, че е участвал в атентат срещу губернатора на Ростов на Дон[2]. Арестуван е и лежи в затвор няколко месеца. В затвора той открива Едмунд Хусерл, прочитайки неговите Логически изследвания[2].

Принуден да отиде в изгнание заради обвиненията, повдигнати срещу му, Койрански напуска Русия през 1908 г., намирайки пристан в Гьотинген[2]. До 1911 г. той посещава там курсовете на Хусерл и на математика Давид Хилберт. След като Хусерл не одобрява дипломната му работа, се премества в Париж през 1912 г., за да следва история на философията. Посещава курсовете на Анри Бергсон в Колеж дьо Франс, но също и тези на Леон Бруншвик, на Андре Лаланд (1867 – 1963), на Виктор Делбос и на Франсоа Пикаве.

След началото на Първата световна война се включва в Чуждестранния легион и през 1916 г., след споразумение за сътрудничество между френското и руското правителство, се бие в руски полк на Източния фронт. По време на революцията служи като информатор на френските разузнавателни служби, които обаче в крайна сметка се страхуват, че той вече не е близък с болшевиките[2]. През 1920 г. Александър Койре, вече френски гражданин, се завръща със семейството си в Париж, където подготвя първата си дисертация, защитена през 1922 г. Започва да преподава в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE) в Парижкия университет, където понякога замества Александър Кожев в неговия семинар върху Хегел.

През 1929 г. Койре защитава своята дисертация и три години по-късно École Pratique des Hautes Etudes създава за него катедрата „История на религиозните идеи в съвременна Европа“, която той заема до 1962 г. От 1932 г. до 1941 г. заедно с Андре Лаланд и други колеги той осъществява няколко престоя в университета на Кайро, където създават първата програма по преподаване на история на съвременната философия в Египет. Негов ученик става Абд ал Рахман ал Бадауи (1917 – 2002). През този период той превежда Николай Коперник през 1934 г. и публикува своите Галилееви изследвания през 1939 г.

Изследванията на Койре се фокусират върху Галилео Галилей, Платон и Исак Нютон. Най-популярното му произведение е „От затворения свят до безкрайната вселена“, поредица от лекции, четени в университета Джон Хопкинс през 1959.

Умира на 28 април 1964 г. в Париж и е погребан в Пер Лашез.[3]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Essai sur l'idée de Dieu et les preuves de son existence chez Descartes. Paris: Ernest Leroux, 1922.
  • L'idée de Dieu dans la philosophie de saint Anselme. Paris: Ernest Leroux, 1923.
  • La Philosophie de Jacob Boehme, Paris: J. Vrin, 1929.
  • Trois leçons sur Descartes. Cairo: Editions de l'Université du Caire, 1938.
  • Études galiléennes, Paris: Hermann, 1939.
  • Épiménide le Menteur. Ensemble et Catégorie. Paris: Hermann & Cie, 1947.
  • From the Closed World to the Infinite Universe, Baltimore: Johns Hopkins Press, 1957.
  • Études d’histoire de la pensée philosophique. Paris: Librairie Armand Colin, 1961.
  • La Révolution astronomique: Copernic, Kepler, Borelli, Paris: Hermann, 1961.
  • The Astronomical Revolution Methuen: London, 1973.
  • Introduction à la lecture de Platon, Paris: Gallimard, 1994.
  • Metaphysics & Measurement: Essays in Scientific Revolution, Harvard University Press, 1968.
  • A Documentary History of the Problem of Fall from Kepler to Newton, pp.329–395, Transactions of the American Philosophical Society, Vol. 45, 1955.
  • Newtonian Studies, London: Chapman & Hall, 1965.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas S. Kuhn, The Structure of Scientific Revolutions. Chicago and London: University of Chicago Press, 1970 (2nd ed.), p. 48.
  2. а б в г Biographie d'Alexandre Koyré (1892-1964) par Wolf Feuerhahn, Centre Alexandre-Koyré (09/2009)
  3. KOYRE Alexandre (1892-1964) Amis et Passionnés du Père-Lachaise. Архив на оригинала от 2017-10-28 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexandre Koyré“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​