Александър Кръстников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Кръстников
духовен учител, ясновидец и езотерик
Роден: 2 ноември 1879 г.
Починал: 3 октомври 1970 г.

Александър Кръстников е основател, вдъхновител и ръководител на „Обществото за психични издирвания и духознание в България“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рани години[редактиране | редактиране на кода]

Александър Константинов Кръстников е роден в Никопол на 2 ноември 1879 г. Баща му е ветеринарен лекар, габровец, от рода Кръстникови, майката – Анна Стоянова (или Стоева) е от Горна Оряховица. До 1893 г., когато умира бащата, многодетното семейство се мести непрекъснато – Ловеч, Плевен, Луковит, Бяла Слатина. Деветчленното семейство живее тежко. Така протича и детството на бъдещия ясновидец и философ, още повече че след него (той е втори син) на бял свят идват трима братя и две сестри.

Живот сред учениците на „Обществото за психични издирвания и духознание в България“[редактиране | редактиране на кода]

В първите години около Учителя Дънов се събират много хора. Смята се, че това са били хора от цвета на българската интелигенция През първите години, провежданите събирания стават в богатите домове на възрастните приятели. Канени са на обеди, на вечери. [1]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

През 1893 г. вдовицата се връща в Габрово и работи по чужди къщи, за да издържа децата си.

В Габрово Александър учи в Априловската гимназия, после е „прибран“ в София от свой роднина – търговецът Ганчо Гавраилов. Получава средно образование в столицата.

Занятие[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на средното си образование, до пенсионирането си, Кръстников работи като чиновник в пощите в градовете Габрово, София, Ямбол, Бургас.

Духовна и просветителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. Кръстников поставя началото на т.нар. Психообщество, а през 1910 г. (официалната година на създаването му) то, по думите на самия Кръстников, „засилва своята дейност, обявява се за работещо съгласно законите на страната и приема името „Общество за психични издирвания и духознание“. Организацията развива обширна дейност. Кръстников, който остава безбрачен и вегетарианец през целия си дълъг живот, създава с течение на времето много духовни ядра на територията на страната. [1]

Със своя живот, Кръстников създава религиозен мироглед, който обединява учението и обредността на източноправославната църква, вярата в прераждането и превъплъщението, изучаването на Кабала, с което Кръстников прави и своя оригинален принос в световната духовност.

Създател на молитви и песни, част от които са придобили място в православието.

Сравнение с други духовни деятели и общества[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от Петър Дънов, който изнася хиляди беседи и намира отклик и във висшите кръгове на българското общество, Кръстников избира за поле на своята просветителска и духовна деятелност, предимно необразованите слоеве от народа.

Публикации/Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ранните публикации на Кръстников никога не са били задълбочено проучвани. Не са изследвани, нито неговата кореспонденция, нито архива на Обществото, както и на периодичните издания, на които сътрудничи той.

Сред това неизследвано богатство са също и предполага се, неговите ранни стихове, разкази и приказки.

  • Докато създаденото окултно общество се разраства и печели последователи в цялата страна, през 1920 г. излиза първият брой на в-к „Витлиемска звезда”. – Вестник, общоокултен, но предоставящ място и на обшествено-политически, верски (религиозни), нравствени, здравни, въздържателски и други предмети. Въпреки множество трудности от стопанско естество, изданието продължава да излиза до 1942 г., а негов редактор – стопанин, е неизменно Ал. Кръстников.
  • През 1915 г. е публикувана първата самостоятелна книга на Кръстников – „Седем основни добродетели“, последвана от над 20 книги, между които по-известни са „За обществото и младежта“, „Посвещение в духознанието“, „Прераждане и превъплъщение“, „Състояние на мъртвите“, „За семейството и детето“, „За идването на Христа“, „Рождение на Антихриста“, „На обществени теми“, „Ницшеанство или духознание“ и др.

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстников е един от множеството делегати на 11-ти събор на "Бялото братство", проведен край Велико Търново, през август 1911 г.
  • За разлика от Петър Дънов, към когото се отнася с уважение, Кръстников предпочита да живее и работи предимно сред необразованите слоеве от населението. Сред тях, той среща обич, доверие и взаимност. Сред тях той и завършва живота си на 91-годишна възраст, в Чирпан, на 3 октомври 1970 г.

След 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Скоро след 9 септември 1944 г., печатната база на Обществото е „разгромена“. Книгите на Ал. Кръстников, са изгаряни. Самият той е арестуван и попада в Бургаския затвор. Шейсет и девет годишният ясновидец е наклеветен в разпространяване на слухове срещу Георги Димитров. Лежи в затвора година и половина.
  • Народният съд го осъжда на „две години строг затвор, една година концлагер, пет години лишаване от граждански и политически права и 25 хиляди лева глоба“. Макар, че е освободен към края на 1950 г., след апелиране на делото му, чрез адвокат Руси Русев, „заплахите с обесване, побоища, мръсните килии“ оставят отпечатък в съзнанието на възрастния вече Кръстников.

Както сам той пише, обесването му е било въпрос на време – спасява го единствено смъртта на Георги Димитров през 1949 г. След освобождаването си от затворите, Кръстников живее в София с нищожна пенсия.

  • Умира на 3 октомври 1970 г. в Чирпан, където е и погребан.

Обществени възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ярко изразения пацифистичен характер на учението си, Кръстников участва в ЖП стачка преди 9 септември 1944 г., а по-късно (в непубликуваните си дневници) се обявява за освобождението на Алжир от Франция, критикува комунизма и нацизма, руската гвардия по време на Унгарското въстание, не приема слугинската роля на иначе талантливи творци спрямо комунизма, въпреки преклонението си пред руския народ вижда ясно користната руска политика по отношение на България, а и преди 1944 г. десетилетия наред критикува както левите, така и десните политически партии в България – гражданска честност, която обрича на самота легендарния създател на Психообщество, но не по отношение на властимащите.

  • Времето потвърди вижданията му, относно тогавашната Българска комунистическа партия и „българските болшевики“.
  • Като чужди на българската народопсихология Кръстников определя и попълзновенията на протестанството – адвентисти и др.
  • Подобно е и отношението на Учителя Кръстников към нацизма – още през 1933 г., когато Хитлер идва на власт, във „Витлиемска звезда“ е поместена статия, според която Германия ще бъде постигната от погром.
  • Многократно Кръстников се противопоставя на някои по-груби и безпардонни действия на водачите на БЗНС по време на земеделския режим.
  • Стрелите му не отминават и цар Фердинанд, когото нарича „капризен деспот“.
  • Времето доказа и негови оценки от рода на: „Ленин бе главорез и сифилистик.“.

Радетел за честни отношения, Кръстников призовава към въздържателност, осъжда пиянството, изневярата, мързела и др.

  • След 9.IX.1944 г. той категорично се обявява за освождението на Алжир от французите и срещу съветската инвазия в Унгария през 50-те години, има отношение към невинно осъдените затворници в Белене...Тези му редове не виждат никога бял свят. Дава на световноизвестния, вече покоен, музикант Емил Камиларов, чиито успехи следи с интерес. От позицията на философ-идеалист, християнин и българин, Кръстников нарича „велик“ руския народ, освободил България, но се отнася критично към имперските козни на Русия спрямо България.
  • Уместно и днес е възмущението на Кръстников от чуждопоклонничеството и престъпността. Въпреки някои идейни различия, той се отнася с уважение към личността на Петър Дънов – другата интересна фигура в българския мистицизъм.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на енциклопедиста и духовидеца Александър Кръстников все още са малко известни сред широката публика.

Твърди се, че съвременниците му, били поразени от лекотата, с която той си служил с цялата му достъпна по онова време художествена и мистична литература. Описван е, като познавач на свещените книги на различните народи и на техните магически практики. – Кръстников умело вплитал в тъканта на своите повествования, авторитети от древността – до Алеко Константинов и Петър Дънов. На страниците на в-к „Витлеемска звезда”, както и в своите книги той подлага на разбор и изобличение, както недъзите на българското общество, така и разпространените по онова време леви идеи.

  • „Седем основни добродетели“, последвана от над 20 книги;
  • „За обществото и младежта“;
  • „Посвещение в духознанието“;
  • „Прераждане и превъплъщение“;
  • „Състояние на мъртвите“;
  • „За семейството и детето“;
  • „За идването на Христа“;
  • „Рождение на Антихриста“;
  • „На обществени теми“;
  • „Върху медиумизма“ (1926, Бургас) [2];
  • „Ясновидство и духовно слухарство“ (1929, Бургас)[3];
  • „Ницшеанство или духознание“ и др.
  • Списание „Витлеемска звезда“.

Кръстников-ясновидецът[редактиране | редактиране на кода]

Александър Кръстников е един от малко известните днес, български духовни пророци. Неговите предсказания и ясновидство, също заслужават вниманието на съвременниците ни. Като такъв се е съхранил в паметта на следовниците си.

Отношение с Православието[редактиране | редактиране на кода]

Схващанията на Ал. Кръстников за духовното, произхождат от православното християнство. В същото време, неговите възгледи, обхващат убеждение в съществуването на прераждането, учението за „карма“ („съдба“), взаимодействие между земния и духовния свят и т.н.

  • Ясновидските ми способности, както и тези на част от последователите му, също не са добре приети от официалното, българско православие.
  • Ал. Кръстников организира и ръководи, приживе молитвени събрания, които почти един век носят в себе си източно-православна и дълбоко народностна философия. Характерно за тях е почитането на православните канони, кръста, иконите...
  • Останал в лоното на християнството, Кръстников до самия си край остава съпричастен на един чист и мъдър жизнен мироглед, известен от началото на християнството, който може да се изрази с правилото: „Ora et labora“ [4] („Mоли се и работи!“)

Живот сред учениците на „Обществото за психични издирвания и духознание в България“[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. поставя началото на т.нар. „ПсихоОбщество“, а през 1910 г. (официалната година на създаването му) то, по думите на самия Кръстников, „засилва своята дейност, обявява се за работещо съгласно законите на страната и приема името „Общество за психични издирвания и духознание“. Организацията развива активна дейност. Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К. [1]

Постепенно около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок. По това време, Кръстников набира доста последователи и то – особено от селата. Събират се редовно на събрания, като той изнася лекции, пеят се песни и главно се тълкуват онези въпроси, които теософите разглеждат в своите книги.

Източници[редактиране | редактиране на кода]