Александър Ласкарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Ласкарис
Αλέξανδρος
гръцки духовник

Роден
1829 г.
Починал
17 април 1869 г. (40 г.)
Семейство
Братя/сестриТеоклитос Хадзипанайоту

Александър (на гръцки: Αλέξανδρος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1829 година със светската фамилия Ласкарис (Λάσκαρις) или Катракилас (Κατρακύλας) в цариградския квартал Ипсоматия. Брат е на митрополит Теоклит Берски (1848 - 1863). С протекцията на митрополит Дионисий Никомидийски учи в Халкинската семинария, която завършва в 1855 година.[2] Продължава да учи богословие в Русия и Григориос Веглерис го препоръчва на руския императорски двор. На 24 декември 1860 година е назначен за главен секретар на Светия синод,[3] В 1863 година напуска поста и става преподавател по богословие и директор на Великата народна школа до 1864 година.[2]

На 31 май 1864 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за сисанийски митрополит от патриарх Софроний III Константинополски[2][4] и на 18 септември 1864 година заминава за епархията си.[5] Остава на сятищката катедра до смъртта си през април 1869 година. В Сятища, благодарение на връзките си в Русия и доброто си образование, Александър има голямо влияние пред местните османски власти. Полага големи усилия за развитие на учебното дело и се опитва да привлече в Сятища сятищанина Атанасиос Аргириадис, който тогава преподава в Смирна. Сблъсква се и с местните гръцки чорбаджии и си създава много врагове. Заради оплакванията от него на 29 април 1866 година в епархията е изпратен митрополит Никифор I Костурски.[6]

Отровен е в Гревена и умира в Сятища на 17 април 1869 година.[7][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης
  2. а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σισανίου και Σιατίστης κυρός Αλέξανδρος. (1829-1869) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 декември 2020 г.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 188. Посетен на 4 септември 2014.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 233. Посетен на 7 септември 2014.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 234. Посетен на 7 септември 2014.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 257. Посетен на 8 септември 2014.
  7. Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 179 – 181. ISBN 978-960-93-1875-4
Мелетий сисанийски митрополит
(31 май 1864 – 17 април 1869)
Теофил