Александър Липински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Липински
руски офицер
Александър Липински 
Роден: 26 февруари 1828 г.
Починал: 1882 г. (53 г.)

Александър Иосифович Липински (на руски: Александр Иосифович (Осипович) Липинский) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Като командир на 35-ти Брянски Пехотен полк участва в Епопеята на Шипка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Липински e роден през 1828 г. в Русия. Произхожда от семейство на потомствени дворяни. Ориентира се към военното поприще. Завършва с отличие 1-ви Московски кадетски корпус. Започва действителна военна служба през 1848 г. с военно звание прапорщик в лейбгвардейския Павловския полк. В състава на гвардията участва в Унгарския поход (1849). През Кримската война (1854-1855) е в състава на войските за охрана на Балтийското крайбрежие срещу възможен англо-френски десант.

Със военно звание поручик постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб. Завършва през 1859 г. и е на служба в Генералния щаб със звание штабс-капитан. Командирован в Симбирска губерния за съставяне на статистическото и описание. Публиковано е в Санкт-Петербург в двутомно издание (1868). През 1864 г. е повишен във военно звание подполковник с назначение за началник-штаб на 56-а Пехотна дивизия.

От 1869 г. е командир на Тридесет и пети пехотен брянски полк. Участва в Руско-турската война (1877-1878). Полка е в състава на 8-ми Армейски корпус с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. За десанта през река Дунав при Свищов е награден със Златно оръжие „За храброст“. Участва в освобождението на Велико Търново.

От 9 / 21 август 1877 г. полка е прехвърлен от Ловчанско-Севлиевския отряд в състава на Шипченски отряд. Пристига като подкрепление на Шипченската позиция в разгара на решителните боеве. Полковник Липински поема командването на западната и северната отбранителна позиция. В състава на позицията са и роти на Българското опълчение. В боя на 11 / 23 август, решително участва в спирането на започналото отстъпление и преодоляване на кризата в отбраната. Контузен е, но остава в строя. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV степен.

Началник-щаб на 9-ти Армейски корпус. Участва в Обсадата на Плевен. Повишен във военно звание генерал-майор. След войната до смъртта си през 1882 г. е на същата длъжност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 153-154


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Липинский, Александр Иосифович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.