Александър Миланов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Миланов
български писател и преводач

Роден
Починал
6 май 2006 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение, очерк, повест
Награди Държавен орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, Почетен медал “Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина (2003), „Стоян Бакърджиев“ (2004)

Александър Миланов Александров е български писател, преводач и обществен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1933 година в село Коюн бунар, днес Овчи кладенец, Ямболска област. Завършва гимназия в Ямбол през 1952 година и Руска филология в Софийския държавен университет през 1957 година. Същата година започва професионалната си дейност като учител в гр. Чирпан. До 1985 година работи като журналист и редактор във вестниците „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“, списание „Смяна“, в издателствата „Народна младеж“, „Наука и изкуство“ и „Народна култура“. От 1985 до 1991 година е главен редактор на списанието за световен хумор и сатира „Апропо“. Съосновател е през 1988 година на Обществен комитет за екологична защита на Русе и на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, в чието ръководство е избран при учредяването му. През март 1991 година Александър Миланов е избран за председател на Съюза на преводачите в България. През 1992 година е натоварен с дипломатическата мисия по откриването на българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Изпълнителен директор е на Фонд „XIII века България“ в периода 1995 -1996 година. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските писатели. Почетен член е на Съюза на унгарските писатели.

Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.

Автор е на повече от 20 книги със сатирични стихотворения, лирика; приказки и стихове за деца; преводи от немски, унгарски и руски език. Превеждал е Пушкин, Есенин, Петьофи, Гьоте, Хайне и други. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, беларуски, грузински, сръбски, румънски, албански, английски, френски, монголски, японски.

Най-активно участва в обществения живот на България като основното си внимание насочва към българските общности извън България. Съучредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” (1990 г.), избран е за негов говорител, а по-късно и за председател. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. Ратува България да има трайна политика към нашите сънародници извън страната – политика, която да не зависи от смяната на правителствата.

А. Миланов подпомага литературното развитие и представя пред българската общественост редица самобитни и млади български поети и писатели от чужбина, сред които Петър Бурлак–Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров - Бондар, Георги Барбаров, Татяна Танасова, Владимир Калоянов, Николай Куртев, Анна Малешкова, Димитър Боримечков, Мишо Хаджийски от Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна), Назиф Докле, Садик Идризи–Алабак, Вейсал Хамза от Гора (Албания и Косово), Софика Мале, Афродита Стерьо и Илда Йован от Мала Преспа (Албания) и Зденка Тодорова, Иван Николов от Западните покрайнини.

За заслугите си към каузата на българите извън България е удостоен с почетен медал “Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Александър Миланов на булевард „Прага“ в София
  • Анатема – сатирични стихове, 1959;
  • Слънца, които не залязват – очерци, 1962;
  • Пролетна опасност – сатирични стихове, 1963;
  • Разговор след години – лирика, 1965;
  • Рай за грешници – сатирични стихове, 1967;
  • Омагьосаният бор – поема за деца, 1967;
  • Приключенията на Пуйчо – поема приказка, 1967;
  • Венец от звезди – стихове за деца, 1968;
  • Бостански човечета – повест за деца, 1971;
  • Една усмихната вселена – лирика, 1976;
  • Бояджишкият бунт – документална повест, 1977;
  • Весели злополуки – стихове за деца, 1978;
  • Гостилница за гладни – сатирични стихове, 1981;
  • Шахматен свят – сатирични стихове, 1982;
  • Сърдечно отделение – лирика, 1983;
  • Световно устройство – сатирични стихове, 1989;
  • Кришка-мишка – стихове за деца, 1989;
  • Шипове от ореоли – сатирични стихове, 1990;
  • Преобличането на Илия – сатирични стихове, 1994;
  • Каламбуриада – сатирични стихове, 2003;
  • Между Африки и Арктики — избрано, 2003;
  • Скитници в стихове – преводи на унгарска поезия, 2003

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2004 г. е удостоен с Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, присъждана от Община Пазарджик на български и чужди преводачи за принос в българското преводаческо изкуство за превод на поезия или проза.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]