Александър Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Милев
български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач
Роден
Починал
16 април 1980 г. (75 г.)
Научна дейност
Област езикознание, лексикография
Образование Софийска духовна семинария
Софийски университет
Работил в Софийски университет
БАН

Александър Иванов Мѝлев е български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1904 г. в Годеч. Завършва духовната семинария в София през 1926 г., а през 1930 г. – богословие и класическа филология в Софийския университет[3], след което специализира в Гърция и Унгария. В периода 1930-1945 г. работи като учител в класическите гимназии във Варна и София. От 1945 г. е научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1946-1967 г. преподава латински и старогръцки език в Софийския университет, а от 1971 до 1980 г. е професор в Духовната академия в София. Почива на 16 април 1980 г.[1][2]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Александър Милев се занимава въпроси от историята на българския език, извършва изследвания върху старобългарската и античната литература, превежда от старогръцки и латински език. По-значими негови трудове са:

  • „Латинско-български речник“ (1937)
  • „Гръцките съществителни имена в българския език“ (1955)
  • „Латинските имена в българския език“ (1956)
  • „За авторството на пространното Климентово житие“ (1957)
  • „Речник на чуждите думи в българския език“ (1958)[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2808-2809.
  2. а б Богданов, Богдан. Alexandri Milev professoris in memoriam. // kkf.proclassics.org. Посетен на 5 март 2016. (на български)
  3. Александър Милев. // booktraffic.bg. Посетен на 8 август 2015. (на български)