Александър Мосолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Александрович Мосолов
генерал-лейтенат
Руски военен деец и дипломат.
Руски военен деец и дипломат.
Информация
Служил на Национално знаме на България Руска империя
Род войски Лейб-гвардия

Роден
Починал
1 октомври 1939 г. (85 г.)

Александър Александрович Мосолов (Александр Александрович Мосолов) (1854 – 1939) е руски военен деец, генерал-лейтенант (от декември 1908 г.), дипломат, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Офицерската кавалерийска школа. През 1875 г. постъпва на служба в конен полк на руската лейб-гвардия, с този полк и участва в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След това е назначен за флигел-адютант и за командващ конвоя на княз Александър I Батенберг.

В периода 1900 – 1916 г. е заемащ длъжността Началник на Канцеларията на Императорския двор, бил е в близкото обкръжение на цар Николай II. Завеждал е придворната цензура, т.е. осъществявал е предварително цензуриране на материалите, в които се упоменават особите на Царското семейство.

В края на 1916 г. е назначен за министър-посланик (посланик) в Румъния.

В хода на Гражданската война се присъединява към Белогвардейците и воюва срещу болшевиките в Южна Русия. След това заминава в емиграция във Франция, а от 1933 г. се установява в България. Той е един от създателите на Общоруския монархически конгрес в Райхенхале (Бавария) през май 1921 г., член е на ръководството на Съюза на обединените монархисти, през 1931 г. възглавява неговата група в Антиб.

Автор е на неоднократно преиздавани възпоменания „В императорския двор“, които започват да се издават през 1934 г., в средите на руските емигрантски периодически издания, в частност в рижското списание Для Васъ под заглавие „В двора на последния руски император“. Мемоарите му са издадени и на английски, под заглавието At the Court of the Last Tsar, но съдържанието на англоезичната версия се различава от това на рускоезичната.

Женен е за сестрата на генерал Д. Ф. Трепов.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден Света Анна 4-та степен (1879);
  • Орден Свети Станислав 3-та степен с мечове (1879);
  • Орден Света Анна 4-та степен с мечове (1879);
  • Орден Свети Владимир 4-та степен (1881);
  • Орден Свети Станислав 2-ра степен (1883);
  • Орден Свети Владимир 3-та степен (1904);
  • Орден Свети Станислав 1-ва степен (1906);
  • Орден Света Анна 1-ва степен (1910);
  • Орден Свети Владимир 2-ра степен (1913).

Чуждестранни:

  • Орден Звездата на Румъния 3-та степен (1884);
  • Сръбски Орден на Таковския кръст 4-та степене (1884);
  • Черногорски Орден на Княз Даниил I 4-та степен (1884);
  • Турски Орден Меджидие 3-та степен (1884);
  • Български Орден Свети Александър 5-та степен (1884);
  • Български Орден За военни заслуги 4-та степен (1884);
  • Германски Орден на Короната 2-ра степен (1892);
  • Бухарски Орден на Изгряващата звезда 2-ра степен (1893);
  • Нидерландски Орден Оран-Насау с командирски кръст с мечове (1895);
  • Български Орден Свети Александър 3-та степен (1896);
  • Австрийски Орден на Железната корона 2-ра степен (1899);
  • Голям кръст към Ордена на Звездата на Румъниия (1899);
  • Турски Орден Османие 2-ра степен (1901);
  • Персийски Орден на Лъва и Слънцето 2-ра степен (1901);
  • Германски Орден на Червения орел 2-ра степен (1901);
  • Френски Орден на Почетния легион с командирски кръст (1901);
  • Черногорски Орден на Княз Даниил I 2-ра степен със звезда (1902);
  • Австрийски Орден на Франц Йосиф с командирски кръст със звезда (1902);
  • Български Орден За военни заслуги 1-ва степен (1902);
  • Германски Орден на Грифона с голям кръст (1902);
  • Германски Орден на Короната 2-ра степен със звезда (1902);
  • Турски Орден Меджидие 1-ва степен (1903);
  • Японски Орден на Свещеното съкровище 1-ва степен (1903);
  • Германски Орден на Филип Великодушни 1-ва степен (1903).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-лейтенант Александър Мосолов. // сп. „Сердика“ бр. 8. 1939. с. 32 – 33.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В.Н. Чуваков. Незабытые могилы. М., 2004, Т. 4, стр. 654.
  • Ген. А. Мосолов. При Дворѣ Императора. Рига, [1938]
  • www.grwar.ru
  • A.A. Mossolov. At the Court of the Last Tsar.
  • Граф С.Ю. Витте. Воспоминания. Царствование Николая II. М-Пг., 1923, Т. I