Александър Невски (лек крайцер, 1951)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Невски.
„Александър Невски“
Бордови номера: 2, 8, 30, 057, 066, 077, 120, 150, 805, 812, 813
„Александр Невский“
Лекият крайцер „Александър Невски“, 1983 г.
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 194[1] в Ленинград, СССР.
Служба
Поръчан1 декември 1948 г.
Заложен30 май 1950 г.
Спуснат на вода7 юни 1951 г.
Влиза в строй31 януари 1955 г.
Изведен от
експлоатация		30 май 1989 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване		9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)		2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест накняз Александър Невски
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение		2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Александър Невски“
Бордови номера: 2, 8, 30, 057, 066, 077, 120, 150, 805, 812, 813 в Общомедия

Александър Невски (на руски: Александр Невский) e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“. Името си носи в чест на княз Александър Невски.

Бордовите номера които носи корабът: № 2, № 8, № 30, № 057, № 066, № 077, № 120, № 150, № 805, № 812, № 813.

Зачислен в списъците на ВМФ на 1 декември 1948 г. Заложен в корабостроителния завод № 194 в Ленинград на 30 май 1950 г. Заводски номер: 625. Спуснат на вода на 7 юни 1951 г. Въведен в строй на 31 декември 1952 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

На 15 февруари 1953 г. е въведен в състава на Червенознаменния Северен Флот. През февруари 1962 г. лекия крайцер „Александър Невски“ (бордови № 150) е зачислен в състава на отново сформираната 6-та (ракетна) дивизия надводни кораби.

През май 1953 г. крайцерът „Александър Невски“ прави преход до Ленинград, където взема участие в празничните мероприятия в чест на 250-а годишнина на града.

През 1954 – 1956 г. крайцерът отработва задачи по бойната подготовка в открито море и на базата, извършва в състава на съединения от кораби ред походи в акваторията на Северния ледовит океан. На 31 март 1956 г. заедно с крайцерите „Мурманск“ и „Октябърская революция“ влиза в състава на отново сформированата 2-ра дивизия крайцери.

През лятото на 1957 г. „Александър Невски“ прави преход през Балтика в Ленинград, където участва в празниците за Деня на ВМФ.

През есента на 1957 г. крайцерът пак се връща в Ленинград за планов ремонт и модернизация. След ремонта, проведен в съдоремонтния завод № 194, „Александър Невски“, на 7 ноември 1957 г., представлява Червенознаменният Северен флот при провеждането на военноморския парад на Нева посветен на 40-летието от Октомврийската революция.

На 25 декември 1964 г. е изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Колския залив. През 1966 г. крайцерът „Александър Невски“ е изваден от консервация и отново въведен в строй.

На 15 декември 1970 г. е разконсервиран и въведен в строй.

През 1971 г. корабът получава бордови № 813.

През 1988 г. се снима във филма "Операция „Вундерланд“ в ролята на немския крайцер „Адмирал Щайнер“ (истинско име – „Адмирал Шеер“).

На 30 май 1989 г. е разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

На 31 декември 1989 г. е разформирован и предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.

От 01 януари 1990 г. екипажът на „Александър Невски“ започва да се разкомплектова. Към есента на 1990 г. остават 6 офицера.

През 1991 г. корабът е запечатан.

През октомври 1991 г. крайцерът, чрез буксира „Диксон,“ е преведен около южното крайбрежие на Африка към Индия. Окончателното му разкомплектоване за метал става в Алан Бийч (близо до Мумбай).

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан 1-ви ранг Василиев, Александр Михайлович 1951
  • капитан 1-ви ранг Пестов, Григорий Григориевич 1959 – 1962
  • капитан 1-ви ранг Трофимов, Александр Александрович 1963 – 1967
  • капитан 1-ви ранг Сахаров;
  • капитан 1-ви ранг Рибин, Николай Петрович (1954 – 1957 г.);
  • капитан 1-ви ранг Жахалов, Анатолий Кузмич;
  • капитан 2-ри ранг Яригин, Виктор Степанович;
  • капитан 2-ри ранг Санко, Иван Фьодорович;
  • капитан 2-ри ранг Карцев, Виктор Романович – последният командир на крайцера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ RussianShips.info

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.
  • Бережной С. Династии имён.//Морской сборник. – 2001. – № 3. – С.79 – 82.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Александр Невский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Невски_(лек_крайцер,_1951)&oldid=12003404“.