Александър Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския музикант. За боксьора вижте Александър Николов (боксьор).

Александър Николов
Паметникът на Сашо Сладура в Пловдив.
Паметникът на Сашо Сладура в Пловдив.
Информация
Псевдоним Сашо Сладура
Роден
Александър Георгиев Николов
Починал
Стил джаз
Инструменти цигулка
Активни години 1954–1961

Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Той е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Сен Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.[1] След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.

До нас са достигнали оскъдни и откъслечни данни поради унищожаване на информацията за него от социалистическия режим в България. Говори се, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. Известно е, че със заповед № 234 от 15 септември 1961 г. на Мирчо Спасов Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит. В Пловдив има негов паметник[2][3], а улица в софийския квартал Кръстова вада е кръстена на него.

Източници[редактиране | редактиране на кода]