Александър Нокс
| Александър Нокс Alexander Knox | |
| канадски актьор | |
 Александър Нокс (1940-те) | |
| Роден | Алфред Реджиналд Джонс
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Канада |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1931–1986 |
| Златен глобус | Златен глобус за най-добър актьор в драма: „Уилсън“ (1944) |
| Семейство | |
| Съпруга | Дорис Нолан (1944–1995; смъртта му) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Александър Нокс в Общомедия | |
Александър Нокс (на английски: Alexander Knox) е канадски актьор и и автор на приключенски романи.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Нокс е роден на 16 януари 1907 година в Стратрой, Онтарио. Баща му е служител на презвитерианската църква. Завършил е Университета на Западно Онтарио. Той се премества в Бостън, Масачузетс, за да играе на сцената на Бостънски репертоарен театър (Boston Repertory Theatre). След като компанията се свива след срива на фондовия пазар през 1929 г., Нокс се завръща в Лондон, Онтарио, където през следващите две години работи като репортер за Лондонският рекламодател (The London Advertiser). [2]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
_trailer.jpg)
Александър Нокс се премества в Лондон, Англия, където през 1930-те години се появява в няколко филма. Той също така се появява в различни роли в Олд Вик (Old Vic), като например на съдията в „Женева“ на Джордж Бърнард Шоу. Канадският писател Робъртсън Дейвис описва изпълнението му по следния начин: „В тази роля той внесе достойнство, което допринесе много за засилване на ефекта от известната съдебна сцена, която съставлява третото действие...“. [3] През 1939 г. на фестивала в Малвърн, той играе в „Златните дни“ на Бърнард Шоу „В добрия крал Чарлз“. Поставя се и негова пиеса „Старият майстор“. Той играе заедно с Джесика Тенди в продукцията на Бродуей от 1940 г. „Юпитер се смее“ и като брат Лорънс в „Ромео и Жулиета“ с Вивиан Лий и Лорънс Оливие.
През 1944 г. той е избран от Дарил Ф. Занук да участва в „Уилсън“, биографичния филм за американския президент Удроу Уилсън, за който печели награда Златен глобус за най-добър актьор в драма и е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля. По времето на епохата на Маккарти, неговите либералните възгледи и работата с Комитета за Първата поправка навреждат на кариерата му, въпреки това той не е включен в черния списък [4] и се връща във Великобритания.
Нокс има главни роли в „Морският вълк“ (1941), „Никой няма да избяга“ (1944), „Над 21“ (1945), „Сестра Кени“ (1946), „Човек в седлото“ (1951), „Паула“ (1952), „Европа '51“ (1952), „Викингите“ (1958), както и поддържащи роли в края на кариерата му, като например в „Проклетите (1963)“, „Модести Блейз“ (1966), „Николас и Александра“ (1971), „Джошуа тогава и сега“ (1985; последннта му филмова роля).
Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]
Нокс е женен за американската актриса Дорис Нолан (1916–1998) от 1944 г. до смъртта му през 1995 г. Те участват заедно в бродуейската пиеса от 1949 г. „Затварящата се врата“, която е написана от Нокс. Те имат един син Андрю Джоузеф Нокс (роден през 1947 г.; починал от самоубийство през 1987 г.), Андрю става актьор и се появява в „Лекар в движение“, бил е женен за Имоджен Хасал. [5]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Александър Нокс почива в Беруик ъпон Туид, Великобритания от рак на костите на 25 април 1995 г. [6]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1944 | Уилсън | Wilson | Удроу Уилсън | Хенри Кинг |
| 1962 | Най-дългият ден | The Longest Day | Генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит | екип |
| 1967 | Двадесет и петият час | La Vingt-Cinquième Heure | прокурорът | Анри Верней |
| 1967 | Човек живее само два пъти | You Only Live Twice | президентът на САЩ | Луис Гилбърт |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Clara Thomas, Canadian Novelists 1920-1945, Toronto: Longmans, Green & Company, 1946, p. 75. Thomas notes, "he refuses to divulge" his pen name.
- ↑ Davies, Robertson, Peterborough Examiner, August 22, 1940
- ↑ Slide, Anthony. Actors on red alert : career interviews with five actors and actresses affected by the blacklist. Lanham, Md. [u.a.], Scarecrow Press, 1999. ISBN 978-0810836495. с. 117–127.
- ↑ Fade to Black: A Book of Movie Obituaries, Paul Donnelley, Omnibus Press, 2000, pp. 267
- ↑ William Grimes. Alexander Knox, 88, Actor Who Played Woodrow Wilson // The New York Times. April 29, 1995.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
