Александър Огненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Огненов
български учител и революционер
Роден
1886 г.
Починал

Александър (Сандре) Огненов или Огнянов (изписване до 1945 година: Александъръ Огнѣновъ) е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Огненов е роден в българския македонски град Охрид и произхожда от големия род Огненови. Завършва охридското българско класно училище. Огнянов става член на ВМОРО и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Учи в Цариградската българска духовна семинария, където е съученик с Иван Снегаров. Като на отличници и на двамата е предложено от екзарх Йосиф I да бъдат изпратени да учат богослови в Русия. Александър обаче се влюбва във Василка Лазова сестрата на Стоян Лазов от Прилеп, завършила Солунската българска девическа гимназия. Двамата се женят и стават учители в разлчни населени места в Македония. Балканската война заварва семейството в Радовиш, откъдето са прогонени от сръбските власти. Бягат в Свободна България и преподават в Перущица и на други места.[1] По време на Първата световна война е военен чиновник в Одрин.[2]

Умира в средата на 60-те години в София.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Огненов
 
Анастасия Огненова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тоница Мишева
 
Тодор Огненов
 
Ксантипия Карчева
 
Георги Карчев
 
Лев Огненов
(1863 – 1953)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Огненов
 
Весела Янкулова
(1900 – ?)
 
Лев Огненов
(1889 – 1862)
 
Александър Огненов
(1886 – ?)
 
 
 
Петър Карчев
(1889 – 1965)
 
Владимир Огненов
 
Асен Огненов
 
Петър Огненов
 
Симеон Огненов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Огнянов
(1927 – 2013)
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 56.
  2. а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 57.