Александър Попов (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Попов.

Александър Попов
руски физик

Роден
Починал
Петербург, Русия
Погребан Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия

Награди орден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Научна дейност
Област Физика
Работил в Санктпетербургски държавен електротехнически университет
Подпис Alexander Popov signature.svg
Александър Попов в Общомедия

Александър Степанович Попов е руски физик. Роден е на 16 март 1859 г. в Туринские рудники в Урал.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ранна изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завършва блестящо университет през 1883 г. и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад – по това време единственото учебно заведение, подготвящо специалисти електротехници. Знаейки, че там има прекрасна лаборатория по физика и ценна библиотека, Попов се отказва от другите предложения и заминава за Кронщад. Там съвместно с преподавателската си работа развива голяма изследователска дейност в областта на електротехниката.

Изследване на електромагнитните вълни[редактиране | редактиране на кода]

Лабораторията на Попов в Кронщад

През онези години германският учен Хайнрих Херц открива съществуването на електромагнитните вълни и доказва тяхното родство със светлината. Заинтересуван от това откритие, Попов започва внимателно да изследва електромагнитните вълни. За разлика от повечето учени, виждащи в тези вълни просто любопитно физическо явление, той съумява да оцени тяхното практическо значение и се насочва към техническата реализация на откритието — създаване на прибор за приемане на сигнали от разстояние. След провеждането на редица опити ученият установява, че присъединяването към прибора на проводник, изправен нагоре, и проводник, съединен със земята, рязко увеличава обсега на неговото действие, т.е. Попов изобретява антената и заземяването.

На 7 май 1895 г. в препълнената зала за заседания на Руското физико-химично общество Попов прави съобщение за първите резултати от своята работа и демонстрира създадения от него радиоприемник. (Тази дата се смята за рожден ден на радиото в СССР.) По-малко от година след това Попов създава цял комплекс с апаратура за безкабелно предаване на телеграфни сигнали. През март 1896 г. на заседание на Руското физико-химично общество той извършва първото в света предаване на радиограма на разстояние около 250 метра.

През есента на 1897 г. Попов пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получава надеждна връзка на разстояние около 5 км между транспортния кораб „Европа“ и крайцера „Африка“. По време на изпитанията на новия радиопредавател изобретателят прави още едно важно откритие: забелязва, че електромагнитните вълни се отразяват от корабите. Това откритие става основата, от която впоследствие се развива нов отрасъл на радиотехникатарадиолокацията.

С приключването на опитите за радиовръзка между кораби Попов съставя отчет за възможностите за радионавигация и радиопеленгация.

Световна известност[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка на СССР от 1989 г.

Въпреки това морското ведомство малко се интересува от работата на учения и само случайността му помага да реализира изобретението си практически. В късната есен на 1899 г. от Кронщад на околосветско плаване тръгва броненосецът „Генерал-адмирал Апраскин“. Едва излязъл от пристанището, попада в жестока снежна буря, отклонява се от курса и се удря в подводни скали до остров Гогланд. Опитите да бъде отстранен от скалите са неуспешни, а настъпващите студове сковават кораба в лед. За осъществяване на спасителната операция била крайно необходима връзка с щаба на флота. Тогава си спомнят за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов е възложена задача да осъществи така необходимата връзка с помощта на новото изобретение. Дотогава е била осъществявана връзка на не повече от 30 км. В този момент за първи път е направена радиовръзка на разстояние повече от 40 км. Връзката работи безотказно през цялото време на спасителната операция.

Всички вестници в света подробно съобщават за тези събития, прославяйки новото средство за връзка и неговия изобретател Попов. Този случай убедително доказва огромното значение на радиотелеграфа на Попов. Издадени са патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 г. Попов е избран за почетен член на Руското техническо общество и председател на Руското електротехническо общество при Електротехническия институт в Петербург. В същата година е назначен за професор по физика в този институт.

През 1903 г. Попов участва в международна радиотелеграфна конференция в Берлин, делегатите на която единодушно го приветстват като изобретател на радиото. През 1905 г. го избират за директор на Електротехническия институт. Работата на този пост в бурните времена на първата руска революция е много трудна. Попов често е викан за обяснения при министъра на вътрешните работи и след едно такова тежко обяснение на 13 януари 1906 г. той получава удар и умира.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]