Александър Ранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Ранкович
Александар Ранковић
Aleksandar Ranković (1).jpg
Роден
Починал
20 август 1983 г. (73 г.)
Погребан Белград, Сърбия

Етнос сърби
Политика
Партия Югославска комунистическа партия
Семейство
Деца 2
Александър Ранкович в Общомедия

Александър Миливоя Ранкович, известен като Лека Марко (на сръбски: Александар Миливоjа Ранковић), е югославски комунистически партизанин, генерал и политик. Създател и ръководител на ОЗН-а и УДБ-а и един от най-влиятелните хора в Комунистическа Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Ранкович е роден през 1903 или 1908 година в Обреновац, Сърбия. От 1926 година се включва в югославското комунистическо движение. През 1938 година става член на Политбюро на ЦК на ЮКП и един от най-близките сътрудници на Йосип Броз Тито. През юли 1941 година е заловен от Гестапо в Белград, докато организира комунистическата съпротива, но скоро след това е освободен при партизанска акция. По-късно става член Представителството на АВНОЮ.[1]

От 1944 година е ръководител на новосъздаденото военното разузнаване Отделение за защита на народа (ОЗН), а след това и на тайната полиция Управление за държавна безопасност (УДБ). След създаването на федерална Югославия заема редица висши постове в държавата и в Югославската комунистическа партия, получава и редица държавни отличия. Провежда политики на държавен тероризъм срещу албанците в Косово, унгарците във Войводина и бошняците в Санджака, заради което е третиран с уважение от голяма част от Великосръбските Шовинисти и се счита, че е идеологически вдъхновител на Слободан Милошевич. Но след като през 1964 година Върховния съд на Западна Германия в Карлсруе потвърждава присъдата срещу Ранкович, че е отговорен за избиването на над 100 хиляди немски военнопленници, които са били погребвани живи до шията, след което са бил обезглавявани с лопати, за Геноцида върху повече от 250 хиляди Германци в Югославия и за убийствата на много немски военнослужещи, лекували се през края на войната в лазарети, заради което, с цел избягването на международната изолация на страната, Тито е принуден на Брионския пленум от 1966 година да го свали от заемания от него ръководен пост,[2] официално отстранявайки го за сталинистки възгледи.[3] Живее в Дубровник, където умира на 18 август 1983 година, но е погребан в Белград,[4] като на погребението му присъстват над 100 хиляди сърби, част от които се катерят по дърветата и надгробните плочи поради липсата на достатъчно място.

Негова восъчна фигура е поставена в Музей на македонската борба в Скопие.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония