Александър Ранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Ранкович
Александар Ранковић
Aleksandar Ranković (1).jpg
Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия
Етнос сърби
Партия Югославска комунистическа партия
Александър Ранкович в Общомедия

Александър Миливоя Ранкович, известен като Лека Марко (на сръбски: Александар Миливоjа Ранковић), е югославски комунистически партизанин, генерал и политик. Създател и ръководител на ОЗН-а и УДБ-а и един от най-влиятелните хора в Комунистическа Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Ранкович е роден през 1903 или 1908 година в Обреновац, Сърбия. От 1926 година се включва в югославското комунистическо движение. През 1938 година става член на Политбюро на ЦК на ЮКП и един от най-близките сътрудници на Йосип Броз Тито. През юли 1941 година е заловен от Гестапо в Белград, докато организира комунистическата съпротива, но скоро след това е освободен при партизанска акция. По-късно става член Представителството на АВНОЮ[1].

От 1944 година е ръководител на новосъздаденото военното разузнаване Отделение за защита на народа (ОЗН), а след това и на тайната полиция Управление за държавна безопасност (УДБ). След създаването на федерална Югославия заема редица висши постове в държавата и в Югославската комунистическа партия, получава и редица държавни отличия. Но след Брионския пленум от 1966 година изпада в немилост като сталинист и е свален от ръководна позиция[2]. Живее в Дубровник, където умира на 18 август 1983 година, но е погребан в Белград[3].

Негова восъчна фигура е поставена в Музей на македонската борба в Скопие[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония