Александър Самарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Самарджиев
български офицер
Роден

Александър Димитров Самарджиев е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Самарджиев е роден на 15 март 1879 година в драмското село Просечен, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва Военното училище в София през 1902 година. Служи в Шести пехотен полк, след което е помощник-началник на Разузнавателната секция при Щаба на армията. В 1907 година завършва Торинската военна академия.[1] Самарджиев е първият български военен аташе в Румъния, назначен на 1 ноември 1913 година .[2] Във времето на Първата световна война изгражда и развива агентурна разузнавателната мрежа в Румъния.[3] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.[4]

От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Симеон Радев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева.[5]

На 22 юли 1926 година на длъжността първи секретар на легацията ни в Рим встъпва о. з. полк. Александър Самарджиев, който към този момент е преподавател във Военното училище.[6] Малко по-късно, със строго поверителна заповед №187а от 13 октомври 1927 година на министъра на войната, е оформено същинското служебно положение на запасния офицер – Самарджиев е командирован в Рим, за да изпълнява длъжността военен аташе под формата на цивилен дипломат. Тези свои задължения в Рим Самарджиев изпълнява до 1930 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 395, л. 48
  3. Николай Проданов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) Кадрова осигуреност и агентурна мрежа на резидентурата на българското военно разузнаване в Букурещ (Ноември 1913 – Август 1916 г.)
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 243-244
  5. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
  6. Централен държавен архив (ЦДА), ф. 353к (Българска легация в Рим), оп. 1 , а. е. 420, л. 20
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 1 , а. е. 201, л. 260
     Портал „Македония“         Портал „Македония