Александър Синве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Синве
Alexandre Synvet
френски географ и картограф
Снимка на Синве от Александър Кине.
Снимка на Синве от Александър Кине.

Роден
Починал
1886 г.
?
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област география
Известен с "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"
Александър Синве в Общомедия

Александър Синве[1] (на френски: Alexandre Synvet или Sinvet, известен в литературата като A. Synvet) е френски[2][3][4] географ и картограф. Остава в историографията със своята етноложка карта на Балканите, озаглавена „Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“ (в превод на български: „Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване“), издадена в 1878 година в Цариград, когато Синве е преподавател по география в Отоманския лицей „Галатасарай“ в града.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Корицата на „Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“.

Малко се знае за живота му. В литературата се споменава най-често като A. Synvet и по-рядко като Al. Synvet.[5][6] Роден е в бретанския град Финистер и учи във факултета по физика на Ренския университет, който завършва на 10 октомври 1866. След това учи в Екол нормал спесиал дьо Клюни в Бургундия и е назначен за стажант на 4 юли 1868 година, а след това и за преподавател в Отоманския лицей „Галатасарай“ в Цариград,[1][7][8] където преподава география.[9][10] По време на престоя си в Цариград Синве издава различни трудове и пише в местната преса, посещава различни части на Османската империя, особено Македония и Тракия и се интересува силно от описание на демографските групи в Османската империя.[11][12] В 1872 година публикува „Traité de géographie générale de l`Empire Ottoman“, а в 1874 година издава допълнението „Description succincte de l'Arabie: Pour servir d'appendice à la géographie générale de l'Empire ottoman“.

В периода 1874 – 1875 година основава френския вестник „Юниверс“, което според издателството е един „ориенталски, политически и литературен преглед“, а статиите му са публикувани в турската версия на списанието „Джихан“. В 1877 година завършва проучването си и издава „Carte ethnographique de la Turquie d'Europe et dénombrement de la population grecque de l'Empire ottoman“ и в следващата 1878 година публикува второто издание „Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“, основавайки се на гръцки данни. Книгата представлява опит за поселищно преброяване на гърците в Османската империя. Според автора сведенията му са „доставени от мухтарите по искане на Патриаршията, която искала да наложи справедливо един лек данък на гръцките семейства“.

Според български източници книгата е пълна с фрапиращи неточности и с тенденциозното си третиране на данните цели да преувеличи броя на гърците в империята. Докато в първото издание броят на гърците в империята е 3 750 000, във второто той нараства на 4 324 369 души. А. Синве влиза в полемика със защитаващия българските позиции френски цариградски вестник „Курие д'Ориан“, който в отговор на книгата на Синве отпечатва в същата 1878 година „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“.[13]

По време на първата година от Руско-турската война Синве е обвинен в заговор с драгомана на руското посолство и е отстранен от учителския състав на лицея от новия му директор Али Суави. Когато османските власти научават за това се опитват да го върнат, като в случая се намесва дори и просветният министър Мехмед Тахир Мюниф паша, приятел на Синве, който се опитва да убеди директора на училището да възстанови Синве на работа.[11]

Синве е пратеник на Османската империя в много географски конференции в Европа поне до 1880 година.[14] Представител е на Високата порта на Световния конгрес на географските науки в Париж, както и представител в Цариград на Института за етнография на Франция.[15][16] Той е постоянен член на Научния комитет на гръцката Национална филологическа асоциацията в Цариград,[5] бил отговорен за прегледа на научната литература, правен на редовните срещи на силогоса[17] и член на силогоса от 1875 г.[18] В 1878 г. публикува изследването „Carte ethnographique de la Turquie d'Europe et dénombrement de la population grecque de l'Empire ottoman“, направено с помощта на членовете на научния комитет на Вселенската патриаршия и Образователна асоциация на гръцката диаспора в империята.[19] След като напуска Истанбул и на 21 октомври 1881 г., става професор в лицея в Ница,[20] който пост заема до 1884 г. като „експерт учител“ по предметите история, литература и граматика.[21][22] След това е назначен в лицея в Сент Етиен, където става експерт учител по историята и география, литература и граматика.[23] В края на 1884 г. съобщава, че иска почивка до края на учебната 1884 – 1885 година[24] и иска дълга почивка и през следващата учебна година.[25]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Картата „Ethnographique de la Turquie d'Europe“ от Александър Синве.

Списък на някои от трудовете на Синве, които са цитирани в други текстове:[26]

  • Traité de géographie générale de l`Empire Ottoman“, Librairie internationale Lorentz et Keil, Цариград, 1872[27][28]
  • Description succincte de l'Arabie: Pour servir d'appendice à la géographie générale de l'Empire ottoman“, Цариград: L'Orient Illustré, 1874.
  • Traité de géographie générale de l'Empire Ottoman“, Цариград: Typographie centrale, 1872.
  • Carte ethnographique de la Turquie d'Europe et dénombrement de la population grecque de l'Empire“ ottoman, първо издание, Цариград: L'Orient Illustré, 1877.
  • Les Grecs de l’Empire Ottoman: Étude statistique et ethnographique“, второ издание, Цариград: L'Orient Illustré, 1878.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Recueil des lois et actes de l'instruction publique: instruction supérieure, instruction secondaire, instruction primaire. Paris, Delalain, 1868. с. 231. Посетен на 10 януари 2014 г.
  2. John Freely. Children of Achilles: The Greeks in Asia Minor Since the Days of Troy. I.B.Tauris, 2010. ISBN 184511941X. с. 204. Посетен на 10 януари 2014 г.
  3. Στέργιος Γυαλιστράς. Hellenism and its Balkan neighbours during recent years. Εστία, 1945. с. 41. Посетен на 10 януари 2014 г.
  4. Hellenic committee. Bulgarians in European Turkey. 1880. с. 5. Посетен на 10 януари 2014 г.
  5. а б Σύγγραμμα περιοδικόν του Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (1876 – 1877). Т. IA'. Κωνσταντινούπολη, Βουτυρά και Σία, 1878. с. κδ'. Посетен на 10 януари 2014 г.
  6. August Petermann. Mittheilungen Aus Justus Perthes' Geographischer Anstalt Über Wichtige Neue Erforschungen Auf Dem Gesammtgebiete Der Geographie. Т. 22. H. Haack, 1876. с. 28. Посетен на 10 януари 2014 г.
  7. Bulletin officiel du Ministère de l'éducation nationale. Т. 10. Paris, Imprimerie nationale, 1869. с. 5. Посетен на 10 януари 2014 г.
  8. Nikola V. Mikhov. La Bulgarie et son peuple d'après les témoignages étrangers...(Серия: Bibliothèque des peuples balkaniques). Т. 6. Librairie centrale des nationalités, 1918. с. 88. Посетен на 10 януари 2014 г.
  9. Engin Deniz Akarli. Ottoman population in Europe in the 19th century: its territorial, racial, and religious composition. Madison, University of Wisconsin, 1972. с. 147. Посетен на 10 януари 2014 г.
  10. Nikola V. Mikhov. Naselenieto na Turtsiis i Bulgariia priez XVIII i XIX v.; bibliografsko-statistichni izsliedovaniia. Т. 1. Tsaarska Pridvorna Pechatnitsa, 1915. с. 319. Посетен на 10 януари 2014 г.
  11. а б Johann Strauss. Le livre français d'Istanbul (1730 – 1908). Т. 87 – 88. Revue des mondes musulmans et de la Méditerranée, Септември 1999. Посетен на 10 януари 2014 г.
  12. "...bien connu par ses recherches scientifiques et par ses missions en Orient, surtout en Thrace et en Macédoine."Nikola V. Mikhov. La Bulgarie et son peuple: d'après les témoignages étrangers. България, Librairie centrale des nationalités, 1918. с. 88. Посетен на 10 януари 2014 г.
  13. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 5, 200.
  14. L'exploration. Journal des conquêtes de la civilisation sur tous les points du globe. // {{{journal}}} 10. Imprimerie F. Lévé, Втората половина на 1880. с. 686.
  15. Congrès international de sciences géographiques tenu à Paris du 1er au 11 août 1875. Compte rendu des séances, Tome premier, Paris, Imprimerie de E. Martinet, Rue Mignon, 1875, р. 407 – 408 (417 – 418 του pdf)
  16. Éthnographie. Bulletin de la société d`ethnographie. Т. 8. Société d`ethnographie, 1785. с. 423. Посетен на 11 януари 2014 г.
  17. Σύγγραμμα περιοδικόν του Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (1876 – 1877): Η ιστορία του Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου και της επιδράσεως αυτού. // {{{journal}}} IΒ'. Βουτυρά και Σία, 1878. с. 6.
  18. Σύγγραμμα περιοδικόν του Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (1876 – 1877). // {{{journal}}} IA'. Βουτυρά και Σία, 1878. с. ιδ'.
  19. Σύγγραμμα περιοδικόν του Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (1876 – 1877). // {{{journal}}} IΒ'. Βουτυρά και Σία, 1878. с. 180.
  20. Journal général de l'Instruction publique: enseignement supérieur, enseignement secondaire, enseignement primaire. // {{{journal}}} 44. Ministère de l'Instruction publique, 29 октомври 1881. с. 724.
  21. Annuaire de l'instruction publique et des beaux-arts. 1883. с. 149. Посетен на 11 януари 2014 г.
  22. Almanach national: annuaire officiel de la République française. Berger-Levrault et cie, 1884. Посетен на 11 януари 2014 г.
  23. Annuaire de l'instruction publique et des beaux-arts. Librairie de Delalain frères, 1884. с. 345. Посетен на 11 януари 2014 г.
  24. Bulletin officiel du Ministère de l'éducation nationale. // {{{journal}}}. Ministère des universités et du Ministère de la jeunesse, des sports et des loisirs, 29 Νοεμβρίου 1884. с. 359.
  25. Bulletin officiel du Ministère de l'éducation nationale. // {{{journal}}} 680. Imprimerie nationale, 26 декември 1885. с. 1208.
  26. Engin Deniz Akarli. Ottoman population in Europe in the 19th century: its territorial, racial, and religious composition. Madison, University of Wisconsin, 1972. с. 147.
  27. Compte-rendu des travaux du Congrès. Париж, Secrétariat général du Congrès, 1876. Посетен на 10 януари 2014 г.
  28. Journal général de l'imprimerie et de la librarie (Feuilleton commercial. IIIe partie). 2. Т. XX. Париж, Impremerie Pillet et Dumoulin, 1876. Посетен на 10 януари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония