Александър Ставре Дренова
| Александър Ставре Дренова Aleksander Stavre Drenova | |
|---|---|
| албански писател | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | 11 декември 1947 г.
|
| Учил в | Букурещки университет |
| Литература | |
| Псевдоним | Asdreni |
| Период | от 1900 г. до 1947 г. |
| Жанрове | реализъм, Романтизъм |
| Течение | Албанско национално възраждане |
| Подпис | .svg) |
| Александър Ставре Дренова в Общомедия | |
Александър Ставре Дренова, известен с акронима Асдрени (на албански: Aleksander Stavre Drenova, Asdreni), е един от най-известните албански поети, автор на албанския национален химн.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Дренова е роден в 1872 година в населеното предимно с българи село Дреново (на албански Дренова), чието име и носи като фамилия. Александър учи в гръцко училище в Дреново и след смъртта на баща си Ставре през 1885 година на 13 години той се мести в румънската столица Букурещ при по-големите си братя. В Букурещ се свързва с албански емигрантски писатели и революционни дейци.[1] Включва се в дейността на албанското дружество с антигръцка насоченост „Дрита“ и сътрудничи на неговия орган, вестник „Шкипътари“ („Албанец“).[2].
В 1905 година Дренова преподава в албанското училище в Кюстенджа, а на следната година става председател на букурещкия клон на обществото „Дия“. След обявяването на независимостта на Албания в 1914 година той заминава за Драч, за да посрещне новия държавен глава принц Вид и да му предложи услугите си като архивист. Дренова не получава назначение и след кратък престой в Шкодра се връща в Букурещ през юли 1914 година. От март 1922 година е секретар на албанското консулство в града. През ноември 1937 година отново посещава Албания по повод 25-ата годишнина на независимостта с надежда да получи държавна пенсия. Живее в Тирана, а през февруари 1938 година се вижда с Герг Фища в Шкодра. След италианската окупация през пролетта на 1939 година през юли Дренова се връща в Румъния, където остава до смъртта си.[1]
В 1904 година Дренова публикува първата си стихосбирка от 99 стихотворения, наречена „Слънчеви лъчи“ (Rreze dielli), посветена на албанския национален герой Скендербег. Втората му стихосбирка също от 99 стихотворения, озаглавена „Мечти и сълзи“ (Ëndrra e lotë) излиза през 1912 година и е посветена на британската антроположка Едит Дърам. В същата година Дренова публикува в излизащия в българската столица София албански вестник „Лири е Шкипъриса“ (Liri e Shqipërisë, в превод – Свобода на Албания) стихотворението „Химн на знамето“ (Hymni i Flamurit), което се превръща в албански национален химн.[3]
Третата стихосбирка на Дренова „Изгнанически псалми“ (Psallme murgu) излиза през 1930 година. Четвъртата му стихосбирка „Камбаната на Круя“ (Kambana e Krujës) излиза при последното му посещение в Албания през 1937 година.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 118. (на английски)
- ↑ Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 34.
- ↑ а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 119. (на английски)
