Александър Стамболийски (язовир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Александър Стамболийски.
|
„Александър Стамболийски“ (бивш „Росица“) |
|
|---|---|
 Стената на язовира |
|
| Местоположение | |
  Местоположение в България |
|
| Местоположение |
Област Габрово Област Велико Търново |
| Построен | 1940 – 1954 |
| Язовирна стена | |
| Вид | каменно-зидана |
| Височина | 66 m |
| Ширина корона | 300 m |
| Езеро | |
| Дължина | 18 km |
| Площ | 17 km² |
| Воден обем | 205 500 000 m3 |
| Приток | река Росица |
| Водосб. басейн | 1478 km² |
|
„Александър Стамболийски“ (бивш „Росица“) в Общомедия |
|
„Александър Стамболийски“ (до 19 юни 1953 г. „Росица“[1]) е първият голям язовир в България, построен по време на бригадирското движение през 1954 г.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на територията на областите Габрово (Община Севлиево) и Велико Търново (Община Сухиндол). Отстои на 13 km от Сухиндол, на 18 km от Павликени, на 33 km от Севлиево и на 50 km от Велико Търново. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско Косово е 18 km.
При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и стърчащият кръст на църквата.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г.
Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.
По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.
Общи данни[редактиране | редактиране на кода]
Водосборната област на язовира е 1478 km2. Водохранилището му разполага с:
- завирен обем – 205.5 млн. m3;
- полезен обем – 200 млн. m3;
- най-високо водно ниво – 190.75 m;
- най-високо работно водно ниво – 185 m;
- най-ниско работно водно ниво – 164 m;
- обща залята площ – 17 km2.
Язовирът напоява около 400 km2 обработваеми земи в Дунавската равнина („Росишка напоителна система“). Под язовирната стена е изградена ВЕЦ „Росица“ (7000 kW), по главния напоителен канал – ВЕЦ „Росица ІІ“ (2500 kW), а при село Михалци – ВЕЦ „Росица ІІІ“ (243 kW).
Освен основната река Росица в язовира се вливат отляво реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак.
Покрай северния му бряг на протежение от около 6 km между селата Крамолин и Горско Косово преминава участък от Републикански път III-3011 от Държавната пътна мрежа.
Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]
Бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 17.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Стамболийски – в сайта на „НЕК“ АД, Предприятие „Язовири и каскади“
| ||||||||||||