Александър Стамболийски (язовир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Александър Стамболийски.
| Александър Стамболийски | |
|---|---|
 Стената на язовира | |
| Местоположение | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |
Област Габрово Област Велико Търново |
| Построен | 1940 – 1954 |
| Язовирна стена | |
| Вид | каменно-зидана |
| Височина | 66 m |
| Ширина корона | 300 m |
| Езеро | |
| Дължина | 18 km |
| Площ | 17 km² |
| Воден обем | 205 500 000 m3 |
| Приток | река Росица |
| Водосборен басейн | 1478 km² |
| Александър Стамболийски в Общомедия | |
Александър Стамболийски (до 19 юни 1953 г. Росица[1]) е първият голям язовир в България, построен през 1954 г. по време на бригадирското движение.
Съдържание
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на територията на областите Габрово (Община Севлиево) и Велико Търново (Община Сухиндол). Отстои на 13 km от Сухиндол, на 18 km от Павликени, на 33 km от Севлиево и на 50 km от Велико Търново. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско Косово е 18 km.
При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и кръстът на църквата.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
Стената е строена по немски проект, създаден преди Втората световна война. Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Начало на строежа започва през 1940 и завършва в края на 1954. Язовирната стена е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.
- 103 души загиват при трудови злополуки по време на строителството.
Общи данни[редактиране | редактиране на кода]
Водосборната област на язовира е 1478 km2.
Водохранилището му разполага с:
- Завирен обем – 205.5 млн. m3;
- Полезен обем – 200 млн. m3;
- Най-високо водно ниво – 190.75 m;
- Най-високо работно водно ниво – 185 m;
- Най-ниско работно водно ниво – 164 m;
- Обща залята площ – 17 km2.
Язовирът напоява около 400 km2 обработваеми земи в Дунавската равнина („Росишка напоителна система“). Под язовирната стена е изградена ВЕЦ „Росица“ – 7000 kW, по главния напоителен канал ВЕЦ „Росица ІІ“ – 2500 kW, а при село Михалци— ВЕЦ „Росица ІІІ“ – 243 kW.
Освен основната река Росица отляво се вливат реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак.
Покрай северния му бряг на протежение от около 6 km между селата Крамолин и Горско Косово преминава участък от Републикански път III-3011 от Държавната пътна мрежа.
Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]
Бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 17.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||
