Александър Стамболийски (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александър Стамболийски.

„Александър Стамболийски“
(бивш „Росица“)
Aleksandar Stamboliyski E12.jpg
Стената на язовира
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1076° с. ш. 25.13° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Габрово
Област Велико Търново
Построен 1940 – 1954
Язовирна стена
Вид каменно-зидана
Височина 66 m
Ширина корона 300 m
Езеро
Дължина 18 km
Площ 17 km²
Воден обем 205 500 000 m3
Приток река Росица
Водосборен басейн 1478 km²
„Александър Стамболийски“
(бивш „Росица“)
в Общомедия

„Александър Стамболийски“ (до 19 юни 1953 г. „Росица“[1]) е първият голям язовир в България, построен по време на бригадирското движение през 1954 г.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на територията на областите Габрово (Община Севлиево) и Велико Търново (Община Сухиндол). Отстои на 13 km от Сухиндол, на 18 km от Павликени, на 33 km от Севлиево и на 50 km от Велико Търново. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско Косово е 18 km.

При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и стърчащият кръст на църквата.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г.

Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.

По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Водосборната област на язовира е 1478 km2. Водохранилището му разполага с:

  • завирен обем – 205.5 млн. m3;
  • полезен обем – 200 млн. m3;
  • най-високо водно ниво – 190.75 m;
  • най-високо работно водно ниво – 185 m;
  • най-ниско работно водно ниво – 164 m;
  • обща залята площ – 17 km2.

Язовирът напоява около 400 km2 обработваеми земи в Дунавската равнина („Росишка напоителна система“). Под язовирната стена е изградена ВЕЦ „Росица“ (7000 kW), по главния напоителен канал – ВЕЦ „Росица ІІ“ (2500 kW), а при село Михалци – ВЕЦ „Росица ІІІ“ (243 kW).

Освен основната река Росица в язовира се вливат отляво реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак.

Покрай северния му бряг на протежение от около 6 km между селата Крамолин и Горско Косово преминава участък от Републикански път III-3011 от Държавната пътна мрежа.

Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]

Бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 17.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]