Александър Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Станишев
български лекар и политик

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Подпис Signature of Alexandar Stanishev.svg
Александър Станишев в Общомедия
Александър Станишев

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни, той е министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Същевременно е член на масонска ложа.[1] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер.

В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[4] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[2]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[2]

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[2]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[6] Той защитава в кабинета преследванията срещу близки на партизани, като по думите му пред Бекерле, ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.[7]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[2][8]

Къщата му в София в 1978 година е обявена за паметник на културата.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. От публикуваните на български език най-значителни са:

  • Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
  • Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
  • Лекции“ (София, 1924)
  • Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Везенков 2014, с. 126.
  7. Везенков 2014, с. 373.
  8. Радева, Виолета. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония, в-к „Македония“, брой 21, 26 май 1999 г.
  9. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
Цитирани източници
  • Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония