Александър Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Станишев
български лекар и политик

Роден
Починал

Етнос българи
Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Награди Свети Александър
Братя/сестри Константин Станишев
Милош Станишев
Подпис Signature of Alexandar Stanishev.svg
Александър Станишев в Общомедия
Александър Станишев

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), декан на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), ректор на Софийския университет (1938/1939).[1][2] Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.[3]

Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.[4] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство[5] – неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика,[6] а дядо му по майчина линия Гоце Станишев освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[7] Големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер, загинал в Първата световна война.

1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[8] Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[9] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[5][2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[10]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при професорите Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.[11] От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[5]

Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.[1]

За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:

В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.[12]

Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България „Известие на Българското хирургическо дружество“, предшественик на днешното списание „Хирургия“.[11]

Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[5] Почетен доктор на Варшавския университет, член на редица европейски асоциации и дружества.[11]

Протокол за избора на д-р Александър Станишев за първи председател на Кукушкото благотворително братство в София, 20 януари 1922 г.

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[13] Участва в учредяването на Кукушкото благотворително братство в София (1922) и е негов пръв председател.[14]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[15] Той защитава в кабинета преследванията срещу близки на партизани, като според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.[16] Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист Тодор Павлов от лагера „Гонда вода“, както и че Сибила Радева, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена също след негова намеса.[17] Като министър той, след като разбира от Султана Рачо Петрова, излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.[18] Още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.[19]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.[17]

Осъден е от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[5][17]

Къщата му в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[20]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др.[3] От публикуваните на български език най-значителни са:

  • Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
  • Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
  • Лекции“ (София, 1924)
  • Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Кавракирова
(около 1882 - 1971)
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Христо Станишев
(1884 - 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 - 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 - 1944)
 
Крум Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 - 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 - 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? - 1976)
 
Димитър Талев
(1898 - 1966)
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Медицински факултет МУ - София. История. // medfac.mu-sofia.com.
  2. а б Тенев, Драган. Спомени за стара София: проф. Александър Станишев. //
  3. а б Проф. д-р Александър Станишев (1886 - 1945). // hirurgia.start.bg.
  4. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  5. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 97.
  7. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  8. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  10. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40-41
  11. а б в Проф. д-р Александър Станишев – лекар до последния си дъх. // lexmedicanews.com.
  12. Трифонов, Димитър. Катедра по хирругия, - в: Медицински факултет София 85 години, София 2003, с. 119.
  13. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  14. Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
  15. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 126.
  16. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 373.
  17. а б в Радева, Виолета. Проф. Aлексaндър Стaнишев стaнa жертвa нa любовтa си към Мaкедония. // в. Македония, брой 21, 26 мaй 1999 macedonia.kroraina.com.
  18. Протокол от 22-ро заседание на Първи състав на Народния съд в София с разпит на свидетеля Султана Рачо Петрова за подсъдимия проф. Александър Станишев. // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 6, л. 2388-2389.
  19. Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 393.
  20. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония