Александър Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Александър Станишев
български лекар и политик

Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (56 г.)
Подпис Signature of Alexandar Stanishev.svg
Александър Станишев в Общомедия
Александър Станишев

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни, той е министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Същевременно е член на масонска ложа.[1] След Деветосептемврийския преврат е осъден от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер.

В 1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905 – 1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[2]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[2]

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[2]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[2][5]

Къщата му в София в 1978 година е обявена за паметник на културата.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. От публикуваните на български език най-значителни са:

  • Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
  • Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
  • Лекции“ (София, 1924)
  • Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Нако Станишев
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
 
Милош Станишев
 
Александър Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  5. Радева, Виолета. Проф. Александър Станишев стана жертва на любовта си към Македония, в-к „Македония“, брой 21, 26 май 1999 г.
  6. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. // Morphocode. Посетен на 2017-11-13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония