Александър Степанов
|
Александър Степанов Александр Степанов |
|
|---|---|
| руски офицер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
Александр Иванович Степанов
1817 г.
Петербургска губерния Руска империя |
| Починал | |
Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Петербургската губерния на Руската империя. Образование получава в Николаевското инженерно училище. При завършването остава на служба като офицер в Петербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен (в последствие Кавказки) батальон. В периода 1850 – 1860 г. в Кавказ се отличава неколкократно, за което получава няколко военни награди. Особено се проявява в покоряването на Чечня и Дагестан. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. за заслуги в покоряването на „планинците“ е произведен в чин подполковник. Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти пехотен Козловски полк. [1]
Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]
Вече в чин полковник с Козловския полк участва през 1877 г. в Руско-турската война 1877 – 1878 г. На 3/15 юли участва в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води отпред войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над р. Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2]След провала на Първа атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във Втора атака на Плевен в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при с. Гривица, полковник Степанов отново е на първата бойна линия и ръководи лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.
Гроб[редактиране | редактиране на кода]
Тежко раненият Александър Степанов е изнесен от бойното поле в лазарета в тила. От там е пренесен в Евангелическата болница в гр. Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като от време на време идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, почива на 1 август 1877 г. на 60 годишна възраст. Погребан е в двора на църква „Света Троица“ до олтара.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Карта на битката при Никопол.
Предаването на Никопол.
Предаването на Никопол.
Карта на Втората атака на Плевен.
Карта на Втората атака на Плевен.
_04.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Старчевский, А. А. , Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. с. 388,
- ↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 20. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса, Санкт Петербург, 1901 г., с 225 – 247
- ↑ Военно-исторической комиссии Главнаго штаба. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове (Вып. 26: Действия на Западном и Южном фронтах с 9 по 25 июля 1877 г.). Санкт-Петербург, Тип. „Бережливость“, 1899. с. 272. (на руски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Г. Тодорова, М. Василева, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България
