Александър Степанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Степанов
Александр Степанов
руски офицер

Роден
Александр Иванович Степанов
1817 г.
Петербургска губерния Руска империя
Починал

Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Петербургската губерния на Руската империя. Образование получава в Николаевското инженерно училище. При завършването остава на служба като офицер в Петербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен (в последствие Кавказки) батальон. В периода 1850 – 1860 г. в Кавказ се отличава неколкократно, за което получава няколко военни награди. Особено се проявява в покоряването на Чечня и Дагестан. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. за заслуги в покоряването на „планинците“ е произведен в чин подполковник. Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти пехотен Козловски полк. [1]

Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]

Вече в чин полковник с Козловския полк участва през 1877 г. в Руско-турската война 1877 – 1878 г. На 3/15 юли участва в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води отпред войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над р. Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2]След провала на Първа атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във Втора атака на Плевен в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при с. Гривица, полковник Степанов отново е на първата бойна линия и ръководи лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.

Гроб[редактиране | редактиране на кода]

Тежко раненият Александър Степанов е изнесен от бойното поле в лазарета в тила. От там е пренесен в Евангелическата болница в гр. Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като от време на време идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, почива на 1 август 1877 г. на 60 годишна възраст. Погребан е в двора на църква „Света Троица“ до олтара.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Тодорова, М. Василева, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]