Александър Степанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Степанов
Александр Степанов
руски офицер

Роден
Сактпетербургска губерния Руска империя
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Санктетербургската губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Образование получава в Николаевското инженерно училище с назначение в Санктпетербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен батальон.

Участва в Кавказката война (1850-1860). Отличава се неколкократно в покоряването на Чечня и Дагестан, за което получава няколко военни награди. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. За заслуги в покоряването на „планинците“ е повишен във военно звание подполковник (1859). Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти Козловски пехотен полк с повишение във военно звание полковник.[1]

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 3 юли 1877 г. се отличава в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над река Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Александър Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2] След провала на първата атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във втората атака на града в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при село Гривица отново е на първата бойна линия и командва лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.

Тежко раненият полковник Александър Степанов е изнесен от бойното поле в тиловия лазарет. Пренесен е в Евангелическата болница в град Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като периодично идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, умира на 1 август 1877 г. на 60 годишна възраст. Погребан е в двора до олтара на църква „Свети Димитър“ в град Свищов.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодорова Г., Василева М, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148