Александър Степанов
|
Александър Степанов Александр Степанов |
|
|---|---|
| руски офицер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
Сактпетербургска губерния Руска империя |
| Починал | |
|
|
|
| Националност |
 Русия |
Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Санктетербургската губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Образование получава в Николаевското инженерно училище с назначение в Санктпетербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен батальон.
Участва в Кавказката война (1850-1860). Отличава се неколкократно в покоряването на Чечня и Дагестан, за което получава няколко военни награди. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. За заслуги в покоряването на „планинците“ е повишен във военно звание подполковник (1859). Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти Козловски пехотен полк с повишение във военно звание полковник.[1]
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 3 юли 1877 г. се отличава в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над река Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Александър Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2] След провала на първата атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във втората атака на града в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при село Гривица отново е на първата бойна линия и командва лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.
Тежко раненият полковник Александър Степанов е изнесен от бойното поле в тиловия лазарет. Пренесен е в Евангелическата болница в град Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като периодично идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, умира на 1 август 1877 г. на 60 годишна възраст. Погребан е в двора до олтара на църква „Свети Димитър“ в град Свищов.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Карта на битката при Никопол.
Предаването на турския гарнизон на Никопол.
Предаването на турския гарнизон на Никопол.
Карта на Втората атака на Плевен.
Карта на Втората атака на Плевен.
Гробът на полковник Александър Степанов в двора на църквата „Свети Димитър“ в Свищов.
Гробът на полковник Александър Степанов в двора на църквата „Свети Димитър“ в Свищов
_04.jpg)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Старчевский, А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. с. 388,
- ↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 20. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IX арм. корпуса, Санкт Петербург, 1901 г., с 225 – 247
- ↑ Военно-исторической комиссии Главнаго штаба. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове (Вып. 26: Действия на Западном и Южном фронтах с 9 по 25 июля 1877 г.). Санкт-Петербург, Тип. „Бережливость“, 1899. с. 272. (на руски)
- Тодорова Г., Василева М, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148
