Александър Степанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Степанов
Александр Степанов
руски офицер

Роден
Петербургска губерния Руска империя
Починал

Александър Иванович Степанов (на руски: Александр Иванович Степанов) е руски офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Степанов е роден през 1817 г. в дворянски род в Петербургската губерния на Руската империя. Образование получава в Николаевското инженерно училище. При завършването остава на служба като офицер в Петербургската инженерна команда. След две години по собствено желание е преведен в Кавказ в 3-ти сапьорен (в последствие Кавказки) батальон. В периода 1850 – 1860 г. в Кавказ се отличава неколкократно, за което получава няколко военни награди. Особено се проявява в покоряването на Чечня и Дагестан. Името му се ползва с голяма известност сред началниците му. През 1859 г. за заслуги в покоряването на „планинците“ е произведен в чин подполковник. Назначен е за командир на 24-ти резервен батальон, а по-късно за командир на 123-ти пехотен Козловски полк. [1]

Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]

Вече в чин полковник с Козловския полк участва през 1877 г. в Руско-турската война 1877 – 1878 г. На 3/15 юли участва в битката при Никопол срещу армията на Хасан паша. Води отпред войниците си при превземането на с. Муселиево, с. Жернов, мелницата и двата моста над р. Осъм. Така отрязва пътя за отстъпление на гарнизона на Никопол. На 4 юли Хасан паша се предава със 7000 гарнизон, а полковник Степанов е назначен за комендант на крепостта. [2]След провала на Първа атака на Плевен, полкът му е определен да участва на десния фланг във Втора атака на Плевен в състава на отряда на генерал-лейтенант Николай Веляминов. На 18 юли 1877 г. в стремителната атака на турските позиции при с. Гривица, полковник Степанов отново е на първата бойна линия и ръководи лично своите войници. Тук е тежко ранен три пъти – първоначално е ранен в ръката, впоследствие в лицето (в ноздрата). Не напуска строя, но трети куршум засяда в гръбначния му стълб.

Гроб[редактиране | редактиране на кода]

Тежко раненият Александър Степанов е изнесен от бойното поле в лазарета в тила. От там е пренесен в Евангелическата болница в гр. Свищов. Живее още около две седмици в страшни болки, като от време на време идва в съзнание.[3] Въпреки усилията на лекарите, почива на 1 август 1877 г. на 60 годишна възраст. Погребан е в двора до олтара на църква „Свети Димитър“ в гр. Свищов.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Тодорова, М. Василева, Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г. с.148

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]