Александър Чакъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМОРО. За дееца на ВМОК вижте Александър Чакъров (Щип).

Александър Чакъров
български революционер

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Георги Чакъров
Александър Чакъров в Общомедия

Александър (Санде) Георгиев Чакъров с псевдоним Автономия[1] е български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Чакъров в Струга и майка му Агния Чакърова

Чакъров е роден в 1869 година в град Струга, тогава в Османската империя. Син е на възрожденския деятел и местен български първенец Георги Чакъров и Агния Чакърова и брат на Станислав и Славка Чакърови. В 1889 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с четвъртия випуск,[2] след което работи като учител в Струга, Охрид и Гумендже. В Струга е главен учител в българското училище, където работи заедно с Перикъл Дудулов.[3]

През 1894 година Чакъров е един от първите посветени във ВМОРО в Западна Македония. Участва в Ресенския конгрес на ВМОРО през август 1894 година. Издига се до охридски районен ръководител. През 1901 година е извикан спешно в Солун, за да поеме част от функциите на Централния комитет на ВМОРО, чиито членове са арестувани във връзка със Солунската афера. В 1903 година е член на Стружкия околийски комитет заедно с Милан Несторов, Теофил Мушмов и Милан Матов.[4]

На Смилевския конгрес Матов и Чакъров изпращат писмено предложение поради близостта на албанските земи във въстанието да се включи само частта от Стружкия район, която е на изток от Черни Дрин без самия град, което е одобрено и този район е подчинен на Охридското горско началство, в което е включен Чакъров като подчинен на Христо Узунов.[5]

След въстанието се прехвърля през албанските земи и Черна гора в България. Работи като учител в Новоселци, Софийско.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струга.[6] Отново взема активно участие в политическия и културния живот на българите в империята, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.[7][8][9]

В спомените си Милан Матов пише за Александър Чакъров:

Сандре бе много известен и почитан както от българското население и интелигенция, така и от турските кръгове – властта... Държането на Сандре в училищните и църковни дела бе отлично. Той не държеше никога партийна страна, както обикновено ги имахме навсекъде, а мъчеше се да бъде всекога справедлив. Сред ръководните кръгове на ВМОРО Сандре бе крайно почитан, а мненията му уважавани.[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  4. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
  5. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.
  9. Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.
  10. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО, София 2007, стр. 25-26
     Портал „Македония“         Портал „Македония