Александър Чакъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на ВМОРО. За дееца на ВМОК вижте Александър Чакъров (Щип).
Александър Чакъров
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
18 януари 1910 г. (41 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаГеорги Чакъров
Александър Чакъров в Общомедия

Александър (Санде) Георгиев Чакъров с псевдоним Автономия[1] е български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Чакъров в Струга и майка му Агния Чакърова

Чакъров е роден в 1869 година в град Струга, тогава в Османската империя. Син е на възрожденския деятел и местен български първенец Георги Чакъров и Агния Чакърова и брат на Станислав и Славка Чакърови. В 1889 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с четвъртия випуск,[2] след което работи като учител в Струга, Охрид и Гумендже. В Струга е главен учител в българското училище, където работи заедно с Перикъл Дудулов.[3]

През 1894 година Чакъров е един от първите посветени във ВМОРО в Западна Македония. Участва в Ресенския конгрес на ВМОРО през август 1894 година. Издига се до охридски районен ръководител. През 1901 година е извикан спешно в Солун, за да поеме част от функциите на Централния комитет на ВМОРО, чиито членове са арестувани във връзка със Солунската афера. В 1903 година е член на Стружкия околийски комитет заедно с Милан Несторов, Теофил Мушмов и Милан Матов.[4]

На Смилевския конгрес Матов и Чакъров изпращат писмено предложение поради близостта на албанските земи във въстанието да се включи само частта от Стружкия район, която е на изток от Черни Дрин без самия град, което е одобрено и този район е подчинен на Охридското горско началство, в което е включен Чакъров като подчинен на Христо Узунов.[4]

След въстанието се прехвърля през албанските земи и Черна гора в България. Работи като учител в Новоселци, Софийско.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струга.[5] Отново взема активно участие в политическия и културния живот на българите в империята, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.[6][7][8][9]

В спомените си Милан Матов пише за Александър Чакъров:

„ Сандре бе много известен и почитан както от българското население и интелигенция, така и от турските кръгове – властта... Държането на Сандре в училищните и църковни дела бе отлично. Той не държеше никога партийна страна, както обикновено ги имахме навсекъде, а мъчеше се да бъде всекога справедлив. Сред ръководните кръгове на ВМОРО Сандре бе крайно почитан, а мненията му уважавани.[10] “

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол К. Матов
 
Петра Матова
 
Георги Чакъров
(1829 – 1892)
 
Агния
Сапунджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Чакъров
 
 
 
 
 
Апостол Н. Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Узунов
(1842 – 1887)
 
Анастасия Узунова
(1862 – 1948)
 
Александър Чакъров
(1869 – 1910)
 
Славка Пушкарова
(1879 – 1956)
 
Никола Пушкаров
(1874 – 1943)
 
Станислав Чакъров
(1884 – ?)
 
Иван Чакъров
 
Кръсто Чакъров
(1841 – ?)
 
Наум Чакъров
(1869 – 1903)
 
Георги Чакъров
(1871 – 1947)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Георги Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 – ?)
 
Аспасия Дудулова
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  4. ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 7.
  5. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 184.
  8. ↑ Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 514.
  10. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 25-26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Чакъров&oldid=12098809“.