Александър Шренк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Шренк
руски изследовател
Александър Шренк 
Роден: 4 февруари 1816 г.
Починал: 25 юни 1876 г. (60 г.)

Александър Иванович Шренк (Александър Густав фон Шренк) (на руски Александр Иванович Шренк, на немски Alexander Gustav von Schrenk) (4 февруари 1816, имение Тризново, Тулска губерния - 25 юни 1876, Дорпат, сега Тарту, Естония) руски естественик, пътешественик, доцент по минералогия в Дорпатския (Тартуски) университет.

През 1837 завършва Дорпатския университет с кандидатска степен по философия. Същата година постъпва на работа в Ботаническата градина в Санкт Петербург и е изпратен на пътешествие в северните части на Европейска Русия.

В началото на юли 1837 достига до устието на река Уса (десен приток на Печора) и от там продължава на север. На Северната полярна окръжност открива простиращото се от югозапад на североизток Болшеземелско възвишение (242 м). Продължава по него на североизток до устието на река Коротаиха в Хайпударския залив на Печорско море. На североизток, в началото на август достига до хребета Пай Хой и в средата на август изследва остров Вайгач (3400 км2). Връща се обратно на континента и проследява южния склон на Пай Хой между 67º 40` - 68º 30` с.ш. и 63 - 65º и.д., като открива отделни масиви, в т.ч. масива Пембой (407 м). От там тръгва на запад, по 68º с.ш., пресича делтата на Печора и през септември на запад от нея открива възвишението Чайцински Камен (303 м, в северната част на Тиманския кряж). Продължава на запад, пресича редица реки, вливащи се в Чешкия залив на Баренцево море и в средата на октомври достига до град Мезен. По време на своето седеммесечно пътешествие събира голямо количество научни материали по ботаника, зоология, минералогия и др., които сортирани и описани излизат в книгата му: «Путешествие к северо-востоку Европейской России через тундры самоедов к северным Уральским горам, предпринятое в 1837 г. Александром Шренком», която през 1850 е удостоена с Демидовска премия на Руската академия на науките.

През 1839 извършва пътешествие във Финландия, а през 1840-1841 и 1843 по искане на Петербургската Ботаническа градина извършва пътешествие в Джунгария и киргизките степи. Изследва северозападните и южните брегове на езерото Балхаш, като участника в експедицията военния топограф Тимофей Феофанович Тифантев извършва геодезически и топографски измервания. През 1840-1841 тръгват от Семипалатинск на юг, към река Аягуз, посещават източното крайбрежие на Балхаш и първи изследват и картират хребета Джунгарски Алатау. Описват езерата Сасиккол и Алакол, долните течения на реките вливащи се в тях, в т.ч. Емел и Урджар и проследяват около 200 км от южния склон на хребета Тарбагатай. През 1843 двамата тръгват от Омск на юг, пресичат централната част на Казахския мелкосопочник и картират западния бряг на Балхаш. След това извършват геодезическо заснемане на участъци от теченията на реките Или и Лепса, след което се завръщат в Семипалатинск. На базата на извършените геодезически и астрономически измервания Нифантев изработва карта на изследваната територия. Шренк установява, че до неотдавна трите езера Балхаш, Сасиккол и Алакол са представлявали едно цяло. Освен физикогеографските Шренк извършва и интересни етнографски изследвания по фолклора и бита на казахите, като събраните от него материали и досега се съхраняват в архивите на Руското географско дружество.

През 1848 защитава дисертация в Дорпатския университет и е утвърден за приват-доцент и преподавател по палеонтология, минералогия и геология. През 1852 защитава още една една дисертация и следващата година е избран за професор по минералогия. Скоро обаче го уволняват от университета и 16 години Шренк се уединява в своето имение в Лифляндия, като се занимава със сортиране и описване на събраните от него материали по време на експедициите си. През 1859 император Александър II му присъжда дворянска титла. През последните години от живота си се увлича от поезия и издава две стихосбирки на немски език - «Fabelbuch» (1868) и «Romanzen und Balladen» (1870).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 335-336. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХIХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 39-41, 130. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шренк, Александр Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.