Александър дел Вал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър дел Вал
Alexandre del Valle
Роден
6 септември 1968 г. (50 г.)

Образование Милански университет

Уебсайт

Александър дел Вал (на френски: Alexandre del Valle) е френски политолог, геополитолог, журналист, автор на множество книги, статии и научни доклади в областта на международните отношения и геополитика.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дел Вал е роден на 6 септември 1969 година в Марсилия.[2]

Учи военна история, история на политическите институции и националната отбрана в Монпелие Пол-Валери университет, Институт за политически науки в Екс-ан-Прованс и Института за политически науки в Милано.

Защитава докторска дисертация в Университета на Монпелие 3 на тема „Западът и втората деколонизация: индихенизмъм и ислямизъм от Студената война до наши дни“ [3].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

В началото на кариерата си, той е работил като държавен служител във Франция. След това той е работил в Европейския парламент в Брюксел, където той основава консултантска фирма.

Александър дел Вал е преподавател по геополитика и международните отношения в бизнес школата ESC La Rochelle (Франция)[4].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

В първата си книга „Ислямизъм и САЩ: един съюз срещу Европа“ (1997), той анализира муджахидините подкрепяни от американското разузнаване по време на войната в Афганистан (1979 – 1989)[5]. Дел Вал анализира ролята на Съединените щати да използват ислямистите да се справят със Съветския Съюз и предвижда „зразширяването на НАТО на Изток да обхване и Украйна, и Прибалтика“, че тази стратегията „предполага всестранно засилване на Турция, въоръжаването є със свръхмодерно оръжие, което може да се сравнява единствено с оръжието, доставяно от САЩ на Израел“. Дел Вал пише: „Опасвайки Русия с този пояс, американците нямат никакво намерение да допуснат създаването на чисто европейска отбрана, тъй като разбират, че това незабавно ще доведе до съюз между Европа на 15-те и Русия и до придвижването на Турция на юг, въпреки наличието на американския хегемонизъм.“[6]

Общо дел Вал публикува седем книги с публицистика, в което той анализира възхода на ислямизма, който той нарича нов вид тоталитаризъм; Западната цивилизация и кризата на Западна идентичност; геополитиката на Турция и кандидатурата на страната за Европейския съюз; както и конфликта в Сирия[7].

В книгата "Защо убиват християните в света днес: новата християнофобия“ Дел Вал пише, че „постхристиянският“ Запад нито веднъж „не се опита да защити угнетяваните от сунитите християни в Египет, Пакистан, Нигерия или Судан... Нещо повече, натовските държави, които и досега виждат в Русия съветския враг от времето на „студената война“, след 1990 г. неведнъж изпращаха свои войски срещу проруски режими (Сърбия на Милошевич, Ирак на Саддам Хюсейн, Либия на Кадафи и т.н.)... Всичко това отново в знак на „солидарност“ със „съюзниците“ от Персийския залив и организацията „Ислямска конференция“, които изискваха да се защити Босна и Херцеговина, Косово, Кувейт, либийските, а сега и сирийските ислямисти“.[8]

Дел Вал обясня в книгата "Западният комплекс“: "Подобно на всички останали народи, западните хора са жертва на своите собствени идеологически и цивилизационни представи или „форматираност“... Западът сам се вкара в капан, като прие идеологично-утопичните съвременни ценности, основаващи се на скъсване на връзките с миналото и отказ от каквито и да било корени... Днес вината е най-голямата заплаха, която тегне над западните народи; заплаха, задействана от нашите елити с космополитическа коректност, които знаят, че идентичностите са основната пречка пред прогреса на универсалистката империя на Мак-света"[9]. Дел Вал смята, че „този западен комплекс е много опасен, тъй като изпитва ненавист към себе си, култура на малоуважаване, настояща социална патология, от която трябва да се излекува спешно.“[10]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • La Maronité politique, Le système confessionnel libanais et la guerre civile, IEP d'Aix-en-Provence, 1992 (mémoire).
  • Statut légal des minorités religieuses en terres d'Islam, Faculté de droit d'Aix-en-Provence, 1993 (mémoire).
  • La Théorie des élites, Faculté de Sciences politiques de Milan, 1993 (mémoire de DEA en histoire des doctrines politiques et des institutions politiques).
  • Islamisme et États-Unis, une alliance contre l'Europe (Ислямизъм и САЩ: един съюз срещу Европа), L'Âge d'Homme, 1997 (ISBN 2-8251-1060-4). versions italienne et serbo-croate.
  • Une idée certaine de la France (ouvr coll), Sous la direction d'Alain Griotteray, 1999, France-Empire, 1998.
  • Guerres contre l'Europe : Bosnie, Kosovo, Tchétchénie (Войни срещу Европа: Босна, Косово, Чечня), Les Syrtes, 2001 (ISBN 2-84545-045-1). (versions espagnoles, brésilienne, portugaise, italienne et serbo-croate).
  • Quel avenir pour les Balkans après la guerre du Kosovo, Paneuropa/L'Age d'Homme, 2000.
  • Le Totalitarisme islamiste à l'assaut des démocraties (Ислямистки тоталитаризма атакува демокрации), Les Syrtes, 2002.
  • La Turquie dans l'Europe : un cheval de Troie islamiste ? (Турция в Европа: ислямистки троянски кон?), Les Syrtes, 2004 (ISBN 2-84545-093-1).
  • Le Dilemme turc, ou les vrais enjeux de la candidature d'Ankara avec Emmanuel Razavi, Les Syrtes (ISBN 2-84545-116-4).
  • Frères musulmans. Dans l'ombre d'Al Qaeda, Jean-Cyrille Godefroy, 2005 (ISBN 2-86553-179-1), préface d'Emmanuel Razavi.
  • Perché la Turchia non può entrare nell'Unione europea, Guerini ed Associati, Milan, 2009 (préface de Roberto de Mattei).
  • I Rossi, Neri, Verdi: la convergenza degli Estremi opposti, Lindau, 2009, Turin (préface Magdi Allam).
  • Pourquoi on tue des chrétiens dans le monde aujourd'hui ? : La nouvelle christianophobie (Защо убиват християните в света днес: новата християнофобия)', Maxima Laurent du Mesnil 2011 (préface Denis Tillinac)
  • Le complexe occidental : Petit traité de déculpabilisation (Западният комплекс), L'artilleur, Toucan Essais, 2014.
  • Le Chaos syrien, printemps arabes et minorités face à l'islamisme (Сирийски хаос: Арабската пролет и малцинства под заплаха от ислямизъм), Dhow, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]